Австро-турска война (1737 – 1739): Разлика между версии

'''Австро-турската война от 1737/39 г.''', е обявена на [[12 юли]] [[1739]] г. от [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] (Австрия) в съюз с [[Русия]], която вече воювала в [[Руско-турска война (1735-1739)|Руско-турска война]] от [[1975|1735]] г. В сраженията срещу турците се бият много [[българи]], [[сърби]] и дори [[гърци]] -– доброволци в австрийската и руската армии.

Главнокомандващ армията е германският император [[Франц I (Свещена Римска империя)|Франц I Стефан]], съпруг на австрийската императрица [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]]. Австрийската войска включвала 80,000 пехота, 36,000 кавалерия и 50,000 милиция (включително български и сръбски доброволци).

Главните австрийски сили под командването на [[фелдмаршал]] [[Фридрих Хайнрих фон Зекендорф]] атакуват стремително, като до начлото на август превземат [[Ниш]], окупират [[Сърбия]], голяма част от западните български земи в [[Поморавие]]то стигайки до [[Македония (провинция)|Македония]]. Фелдмаршал [[Георг Оливие фон Валис]] (ирландеца на австрийска служба Джордж Оливър граф на Валис) окупира част от [[Влашко]], а корпусът на принц Йозеф Фридрих фон Зашен-Хилдбургхаусен обсажда [[Баня Лука]], но на [[4 август]] губи [[битката при Баня Лука]] с турците поради поздравляващото численото превъзходство на противника и се оттегля зад река [[Сава (река)|Сава]]. Част от главните сили под командването на Лудвиг Андреас Кайфенхюлер обсаждат [[Видин]], но от усилените турски войски биват отблъснати от [[Тимок]] и след [[Битка при Радоевац|битката при Радоевац]] на [[28 септември]] [[1737]] г. преминават зад [[Дунав]] и се оттеглят в направление [[Оршова]]. Основните сили завладяват планинския район и [[Ужице]] и обсаждат [[Зворник]], но този поход към [[Дрина]] отслабва отбраната на Ниш, който бил превзет от турците. Оттеглилият се от Тимок корпус на Кайфенхюлер прекъсва стика на войските при река [[Морава (река)|Морава]], застрашена е и връзката с Австрия и в крайна сметка армиите се оттеглят на зимни квартири в Сърбия.

На следващата [[1739]] г. отново има промяна в австрийското командване. Граф Валис (фелдмаршал Оливие Георг фон Валис) с по-голямата част от наличните сили, към 60,000 щика форсира Дунав при [[Панчево (град)|Панчево]] и настъпва на юг. На [[22 юли]] той е отблъснат от два пъти превъзхождащите го турски войски в [[Битка при Гроцка|битката при]] [[Гроцка]] недалеч от [[Белград]]. На [[30 юли]] след [[битката при Панчево]] австрийските войски са напълно изтласкани отвъд Дунава и турците сключват обсадата на Белград. Това е тежък урок за небрежността на австрийците да поддържат боеспособна и достатъчна като численост армия. Австрия е повалена от турският ятаган и принудена на сепаративен мир с [[Османската Империя]]. Подписан е [[Белградски мирен договор|Белградския мирен договор]]<ref>[http://www.bg-history.info/calendar/104/Belgradski-miren-dogovor.html Белградски мирен договор]</ref> от [[21 август]] 1739 г., с него турците навлизат в австрийскте области във [[Влашко]] и Сърбия, включително и в издържалата 51 дневна обсада Белград, прекратено е [[Първо хабсбургско управление на Смедеревския санджак|Първото хабсбургско управление на Смедеревската област]]. На [[29 септември]] в Ниш Русия, победоносна, но изоставена от съюзника си и заплашвана от [[Швеция]], също подписва с Турция мирен договор. Така е сложен край на водените военни действия до следващата [[Руско-турска война (1768-1774)]], която e безспорен успех за християнското оръжие.