Автономия за Македония и Одринско: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без <nowiki>; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 30:
{{Цитат|Те, върховистите, представляват пълно отрицание на Вътрешната организация - между нея и тях има бездна. Преди всичко, срещу целта на Организацията автономна Македония и нейния девиз „Македония за македонците“, те поставят някакви „автономна Македония“ с прикрит девиз „Македония за България“. „Автономна Македония“, се схваща от организацията като самостойна държавица, която ще влезе като отделен член във федерацията на другите държавици на Полуострова; а върховистите я схващат като преходна форма към „Санстефанска България“, която е осъществима само за ония, които не виждат по-далече от носа си<ref>Уводна статия на в. Революционен лист, 2 юни 1905 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.473.</ref>.}}
 
По време на войните 1912 - 1918 година идеята за автономия на Македония и Одринско е изоставена в полза на прякото присъединяване на териториите към България и от двете крила.
 
{{цитат|Мнозина от онези „левичари, които ревностно пропагандират пълната независимост на движението от официална България, през [[България в Първата световна война|войната]] безрезервно прегръщат фактическото обединение и съвестно му служат на различни постове в държавната администрация. На практика в македонските среди до подписването на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) думата „автономия“ е напълно забравена.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 11.</ref>}}
Ред 46:
 
В доклада на международната Карнегиевата комисия се проследява еволюцията на идеята за автономия като чисто български политически въпрос, нерешаването на който довежда до разпада на Османската империя:
{{Цитат|Що се отнася до произхода на тази вътрешна организация, трябва да се върнем до 1893 година, когато в градеца Ресен малобройна група млади български интелектуалци основава тайно общество с ясно изразеното намерение „да подготви християнското население за въоръжена борба срещу турския режим, за да може да се постигнат лична сигурност и гаранции за ред и справедливост в управлението" - нещо, което може да се преведе като политическа автономия за Македония. Тази „вътрешна организация" няма за цел присъединяването на Македония към България. Тя призовава всички националности, живеещи в трите вилаета на Македония, да обединят своите редици. Годината 1910 е решителна. Тя окончателно доказва, че режимът, установен през 1908 година, е нетърпим. Той би имал възможност да спечели престиж в очите на Европа и да заздрави положението си пред собствените си поданици и пред съседните балкански държави, но вече е пропуснал този шанс. Оттук нататък съдбата на Турция в Европа е решена окончателно.
Това означава край на усилията за постигане на автономия за Македония<ref>Карнегиева фондация за международен мир, Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, стр.32, 35. [http://www.promacedonia.org/karnegi/glava1_2.html]</ref>.}}