Кръстьо Българията: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8810052 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 6:
| починал-място = [[Валовища]], [[Балкански съюз]]
}}
'''Кръстьо Николов Георгиев Катранкьов''', известен като '''Кръстьо Българията''' и '''Дандана'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО
== Биография ==
[[Файл:Stone affair persons.jpg|ляво|мини|250п|[[Христо Чернопеев]], [[Яне Сандански]] и Кръстьо Българията]]
Кръстьо Българията е роден през 1874 година във [[Враца]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Няма възможност да се образова и постъпва в българската армия. Напуска армията през 1895 година, за да се включи в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на Македонския комитет и участва в сраженията в Мелнишко. След въстанието продължава да работи за Върховния комитет и да поддържа връзки в революционните среди. В 1899 година е произведен във фелдфебел. Изпратен е от Гоце Делчев за военен инструктори в Македония
[[
По заръка на [[Михаил Герджиков]] през ноември 1902 година Кръстьо войвода е прехвърлен като войвода на чета в [[Чокенски революционен район|Чокенския революционен район]] в [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]], където е и първият подофицер.<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=24010 Вестник "Българска Армия", бр.15642]</ref>. От началото на 1903 година е назначен за войвода в [[Малкотърновски революционен район|Малкотърновския революционен район]], където значително допринася за разгръщане на революционната мрежа и организирането на българското население. През февруари е в четата на Михаил Герджиков и участва в оргинизирането на атентата на железопътната линия при село [[Синекли]], [[Чаталджа]]нско.
[[Файл:Petar Angelov Krastyo Bulgariata Nikola Zhekov.JPG|ляво|мини|200п|[[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], Кръстьо Българията и [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]].]]
[[
Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]].<ref name=[http://www.promacedonia.org/hk/hk_11.htm Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков]>Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода в Чокенския район с подвойвода [[Петър Чолаков]]. През нощта на 9 август четата му от 40 души напада турското село [[Хаджиталашман]], което е само на 20 километра от [[Одрин]], в което има 150 кавалеристи. Четниците нападат селото от три страни и атакуват с бомби пощата и казармата. В паниката голяма част от населението, стражарите и кавалерийският гарнизон бягат в Одрин. Акцията е отразена в европейския печат.<ref>[http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm Тракийско дружество „Антим I“, Бургас]</ref>
Ред 21:
След въстанието от пролетта на 1904 година е войвода в [[Кочани|Кочанско]], където под негово ръководство действа [[Цено Куртев]]. Кръстьо Българията допринася за ограничаване на действията на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската въоръжена пропаганда в Македония]]. На 2 януари 1905 година над село [[Кнежево (Община Кратово)|Кнежево]], [[Кратово|Кратовско]], се провежда [[Скопски конгрес на ВМОРО|конгрес]] на [[Скопски революционен район|Скопския революционен район]]. За членове на окръжното ръководство на Скопски район са избрани [[Даме Груев]], [[Ефрем Чучков]], Кръстьо Българията, [[Мише Развигоров]] и [[Атанас Бабата]].
Кръстьо Българията участва във [[Балканска война|Балканската война]] и после в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] като войвода на чета №16, а по-късно във 2 рота на 6 охридска и 3 рота на 11 серска дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 104, 892.</ref> На 18 май 1913 година е произведен в чин [[подпоручик]]. Скоро след това заболява от холера и умира в района на Черната скала по време на Междусъюзническата война.<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=113 Биографични данни от библиотека на ВМРО-София]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86
Кръстьо Българията е запомнен като войвода, който на няколко пъти особено жестоко пребива<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/pm/pm_12.html Панайот Маджаров, Свято съзаклятие]</ref> или убива<ref name=[http://www.promacedonia.org/hk/hk_11.htm Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков]>Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков</ref> невинни дейци на организацията. За това е упрекван и лично от [[Георги Кондолов]]. Георги Василев пише за него:
Ред 31:
На името на Кръстьо Българията има кръстена улица в град Враца.
== Галерия ==
<gallery class="center">
Image:Krastyo Balgariata.JPG| Чета на Кръстьо Българията.
Ред 40:
</gallery>
== Източници ==
* Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003
* Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
== Бележки ==
<references />
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Българията, Кръстьо}}
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Дейци на ВМОК]]
| |||