Аграрна революция: Разлика между версии

'''Аграрната революция''' е рязък исторически преход към качествено нови принципи, методи и средства за осъществяване на селскостопанска дейност - – отглеждане на [[растениевъдство|растения]] и [[животновъдство|животни]] в полза на [[човек]]а, а също така за получаване и обработка на полезни продукти от тях.

Първата и най-важна аграрна революция в цивилизационното развитие на човека е [[Неолитна революция|Неолитната революция]] — – преходът от примитивно събиране на даровете на природата (житни растения, плодове, гъби и други) и [[лов]]уването на диви животни към осмислено, и предварително планирано отглеждане на полезни растения, и животни. През първата половина на [[холоцен]]а ''Homo sapiens'' откриват съвършено нов, непознат в дивата природа, [[разум]]ен начин за изхранване — – първо чрез [[земеделие]], а малко по-късно и чрез опитомяване на диви животни и развитие на [[животновъдство|скотовъдството]]. С това те променят своето поведение, разширяват своя [[ареал]] и полагат началото на цивилизация, която достига до наши дни. Този поврат е определящ за оцеляването на човека до наши дни. С него обаче са свързани почти всички трудности, които изпитва днес човечеството и които издигат на преден план необходимостта от балансирано (устойчиво) развитие.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_2013/PDF/01_Nikolov_BGS_Rev_2013.pdf |заглавие=Състояние на планетата в светлината на геоложката еволюция |фамилно_име=Николов |първо_име=Тодор |издател=СПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО, год. 74, кн. 1–31 – 3, 2013, с. 5–195 – 19 }}</ref>

През 5 век в късната [[Римска империя]] възниква качествено нов тип обществени взаимоотношения с висока степен на политическа децентрализация, дуализъм на светската и духовната власт, специфична роля на европейския град като център на [[занаят]]ите, и [[търговия]]та, и начално развитие на хоризонтални обществени структури — – [[феодализъм]]. При феодалните обществени отношения собствениците на земя ([[феодал]]и) са организирани в строго йерархичен ред: низшестоящият собственик ([[васал]]) получава за службата си поземлен имот (лен, феод) и [[крепостно право|крепостни селяни]] от висшестоящия собственик ([[сюзерен]]). На върха на феодалната пирамида стои [[монарх]]ът, който, в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на Римските императори) и отдава имотите на своите васали само за временно ползване.

През периода XV-XVIII век градските занаятчии и търговци натрупват [[капитал]], чийто оборот коренно променя стопанските и политическите взаимоотношения в обществото. Възниква нов обществен строй — – [[капитализъм]], при който правото на [[собственост]] върху земята и изобщо върху [[средства за производство|средствата за производство]] преминава към частните собственици, а не както е било дотогава в ръцете на духовенството и благородниците, които ''de fact''o се възползвали от трудовата повинност на поданиците.

Според [[Карл Маркс]] „[[мелница]]та създава [[феодализъм|феодализма]], а [[парна машина|парната машина]] — – [[капитализъм|капитализма]].“ <ref>{{cite book |title=[[s:fr:Misère de la philosophie|Misère de la philosophie (1847)]] |last=Marx |first=Karl |year=1896 |publisher=V. Giard et E. Brière |location=Paris }}</ref>

7- – 8 ноември (25 октомври по [[стар стил]]) [[1917]] в [[Русия]] протича [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]], която води до създаването на първата [[комунизъм|комунистическа]] държава в света – [[СССР]]. Според [[Конституция на СССР|Конституцията на СССР]] „земята принадлежи на [[народ]]а“. Фактически земята в СССР е държавна собственост и до [[1991]] г. органите на [[Руска социалдемократическа работническа партия|РСДРП(б)]] (по-късно ВКП(б) и [[КПСС]]) се разпореждат кога, къде и как да се обработва. Селскостопанското производство в СССР е организирано в ''колхози'' ({{lang-ru|коллективное хозяйство}} - – обществено стопанство), в [[Народна република България]] - – в [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]] и [[Аграрно-промишлен комплекс|АПК]].