Разлика между версии на „Курс (ветроходство)“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Робот Добавяне {{без източници}})
м (замяна с n-тире; козметични промени)
{{без източници}}
[[КартинкаФайл:Points of sail.svg|250п|мини]]
[[КартинкаФайл:Goosewinging filtered.jpg|250п|мини|Пеперуда при курс ''фордевинд'']]
Във [[ветроходство]]то, '''курс''' на плавателен съд по отношение на [[вятър]]а е посоката на движение на съда (или надлъжната ос на съда) спрямо посоката на вятъра. Класифицира се според [[ъгъл]]а, който носът на съда сключва с посоката на вятъра (виж диаграмата):
 
* ''Левентик'' (A) ({{lang-fr|le vent}}) - курс точно срещу вятъра. Носът на плавателния съд сочи посоката от която духа вятъра или иначе казано курсът на плавателния съд сключва ъгъл 0 градуса с посоката на вятъра. При това положение ветрилата не създават тяга и ветроходният съд стои относително неподвижен.
 
* ''Бейдевинд'' (B) ({{lang-nl|bij de wind}}) - „косо срещу“ вятъра. Ъгълът между курса на плавателния съд и посоката на вятъра е по-малък от 90 градуса. Минималният възможен ъгъл варира в широки граници - между 30 и 80 градуса в зависимост от конструкцията на плавателния съд и ветрилното стъкмяване.
 
* ''Халфвинд'' (C) ({{lang-nl|halve wind}}) - курс напречно на вятъра. Носът на плавателния съд сключва ъгъл от 80 до 100 градуса спрямо посоката на вятъра.
 
* ''Бакщаг'' (D) ({{lang-nl|bakstag}}) - курс „косо по вятъра“. Носът на плавателния съд сключва ъгъл от около 110 до 160 градуса спрямо посоката на вятъра. При повечето ветроходни плавателни съдове това е най-бързият курс. Много състезателни ветроходни лодки на бакщаг са способни да се движат със скорост по-голяма от скоростта на вятъра.
 
* ''Фордевинд'' (E) ({{lang-nl|voor de wind}}) - курс по вятъра. Носът на плавателния съд сключва ъгъл от 180 градуса с посоката на вятъра. Единствено при този курс е възможно разположение на [[ветрило (ветроходство)|ветрилата]] ([[грот]]а и [[фок]]а), познато като „пеперудка“. При нея ако грота е разположен вдясно от мачтата, то фока е вляво и обратно. Това е най-бавният курс. При него ветрилата работят като [[аеродинамична спирачка]] при което цялата тяга се създава от съпротивлението на ветрилото и е насочена по курса на плавателния съд. При останалите курсове (без левентик) ветрилата работят като [[крило]] създавайки тяга насочена под ъгъл спрямо курса.
 
При курсове ''фордевинд'' и ''бакщаг'' (при малки ъгли) може да се прибави по-голямо допълнително ветрило - [[спинакер]]. При промяна на курса към бейдевинд това ветрило се сваля.
 
Всички курсове имат две разновидности: съответно ляв и десен халс (срещано и като галс) (букви B, C, D на диаграмата). При тези курсове ветрилата са разположени вляво, съответно вдясно от надлъжната ос на съда. [[Международни правила за предпазване от сблъскване на море|международните правила]] (МППСМ) определят халса като ляв или десен според разположението на главното ветрило. Халсът е ляв когато главното ветрило е отклонено вдясно от надлъжната ос и обратно. При разминаване на два ветроходни съда движещи се само под ветрила (без двигател) предимство има движещият се на десен халс.