Аларе: Разлика между версии

| телефонен-код =

}}

 

Селото се намира на около 4 километра източно от град [[Енидже Вардар]] (Яница).

 

В местността Тумба има праисторическо селище, обявено в 1984 година за паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=16367&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/26695/879/24-5-1984 - ΦΕΚ 484/Β/23-7-1984 | достъп_дата = 2018-06-24 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | език = | цитат = }}</ref>

 

 

В 1889 година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Аларе:

Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Аларе (Alare) има 224 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref> В селото има и турци.

 

 

Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година:

{{цитат|Аларя, 28/II, 1 ч. от [[Постол|Апостол]]. Това село, на два пъти горено от гръцките чети, е останало 16 къщи: 12 екзархийски и 4 [[Македонски български апостолически викариат|униатски]]. черквата „[[Свети Атанасий (Аларе)|Св. Атанас]]“ няма никакви имоти, засега е затворена. Училището (вакъф) е земница с таван, големина 4Х4Х3 m, осветявано добре.<ref name="Извори 83">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 83 }}</ref>}}

 

През [[Балканска война|Балканската война]] селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Българското му население се изселва, по няколко семейства се заселват в [[Горни Воден]], Асеновградско, в [[Искра (Област Бургас)|Искра]] и [[Вълчин]], Карнобатско. В селото остава само Траю Гъсков, действащ кмет на селото<ref>Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.95</ref>, а скоро след това там са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Архондико. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 71 бежански семейства и 245 души бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>

 

;Родени в Аларе

* {{флагче|Гърция}} Антониос Аргириу (Αντώνιος Αργυρίου), гръцки андартски деец, четник в периода 1907-1908 година<ref name="manos.122.">[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 122.]</ref>

* {{флагче|България}} Григор Зелямов Дамбулов (Дамбулта), куриер и селски войвода на ВМОРО, отблъснал двете андартски нападения над селото, по-късно бежанец в България. Негов братовчед е андартският капитан Кочо Рамилски.

 

 

== Бележки ==

{{Дем Пела}}

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Села в дем Пела]]