Къшле: Разлика между версии

Село Къшле се намира в [[планина|планински]] район. Едно от най-дивните и малко познати места в [[България]]. Намира се на около 1 километър по права линия от граничната бразда със [[Сърбия]]. Към юли [[2006]] година вече няма постоянни жители. Къщите, които се намират разпръснати по махалите, вече са полуразрушени от природните стихии. Особено красиво е в местността "Кървав камик", която е и най-високата точка в местността. Гората е [[бук]]ова във високата част по билото, а по-ниско преобладават иглолистните насаждения. Пътят до селото е доста запуснат и трудно проходим, но това е и предимство, което съхранява девствената природа. Отправната точка за преход до махалите на селото е село [[Долна Мелна]]. Красива и девствена природа, която постепенно заличава всички следи от човешката дейност. Водата извира буквално отвсякъде в гората и се стича към долината на с. Долна Мелна. Образуват се красиви поточета с бистра и студена планинска вода дори и през най-горещите месеци в годината. Рай за ловците на диви прасета, които се организират чрез дружинката в с.Долна Мелна.

Землището на Къшле е обитавано още през древността, но няма сведения за съществуването на селище на това място поради суровите планински условия. Знае се, че след отменянето на [[тимар|тимарската система]] в [[Османската империя]] през [[1834]] година, земите в района на село Къшле са заграбени от мюдюрина на [[Радомир]], който създал скотовъден чифлик и построил къшла. Селяни от околните села били наети да отглеждат добитъка му. Фактически първите заселници слугуват на мюдюрина. И постепенно те построили къщи и настанили своите семейства. Така се образувало село Къшле. Съществува записано оплакване от турския мюдюрин до [[Дефтердар|Дефтерхането]] в [[Цариград]], в което той пише:

В дните на Освобождение мюдюринът избягал и чифликът бил разделен от селяните. Но по-късно по споразумение между правителствата на Българското княжествео и османската империя мюдюринът се завърнал и обявил имотите си за продан. Тогава голяма част от земите изкупил местния селянин Станиш Дойчинов. Всичките му съселяни се питали от къде е намерил толкова злато, за да заплати имотите. Оказало се обаче, че бащата на Станиш -– Дойчин е бил някога хайдутин и изглежда тогава се е снабдил с тези пари. Версията на Станиш пред къшленци била следната: някога през Къшле преминала турска потеря, която при престоя си в селото изгубила торбичка злато. Златото било намерено случайно от сестрата на Станиш като дете, която пасяла овцете.

Във войните от [[1912]]-[[1918]] година от селото загиват 6 войници, а през [[Втората световна война]] -– един е убит на фронта и един е убит от жандармерията.