Разлика между версии на „Алдимир“

м
замяна с n-тире; козметични промени
(→‎Източници: премахнато ръчното разделение на колони, за да се приложи автоматичното редактирано с AWB)
м (замяна с n-тире; козметични промени)
| име = Алдимир
| описание = деспот на Крън
| управление = 1298(?) - 1305 г.
| роден = XIII век
| починал = 1305 г. (?)
През 1299 година синът на Георги I Тертер и племенник на Алдимир [[Тодор Светослав]] предявява претенциите си за българския трон и навлиза в страната с монголски войски. Научавайки за това, Смилцена и Йоан напускат столицата преди Тодор Светослав да я доближи и отиват в Крънското деспотство. Алдимир предоставя убежище на Смилцена и Йоан,{{hrf|Fine|1994|227}} въпреки че определено не се противопоставя на новокоронования си племенник.
 
През 1300 година братът на Смилец севастократор Радослав оглавява подкрепян от византийците поход срещу Алтимир, насочвайки се към столицата Търново. Нападението обаче завършва с катастрофален резултат за Радослав - той е пленен от Алдимир, ослепен{{hrf|Fine|1994|228}}{{hrf|Андреев|2004|247}} и върнат обратно в [[Солун]], а придружаващите го византийски военачалници са изпратени като пленници на цар Тодор Светослав. По този начин Алдимир заявява верността си към царя, който го награждава с разширение на владението му.{{hrf|Андреев|1999|9}} Към Крънското деспотство са добавени съседните области на изток с крепостите [[Ямбол]] и [[Лардея]] край днешен [[Карнобат]].{{hrf|Павлов|2005}}
 
Макар че Алдимир демонстрира лоялност към Тодор Светослав, присъствието на Смилцена и Йоан в двора му вероятно е разглеждано от царя като заплаха. Освен това Алдимир може би се надява при възможност сам да заеме трона.{{hrf|Андреев|1999|9}}{{hrf|Павлов|2005}} След победата на Тодор Светослав над Византия в [[Битка при Скафида|битката при Скафида]] през 1304 година, византийците се обръщат към Алдимир с предложение за съюз срещу България. Той първоначално отказва{{hrf|Fine|1994|229}} и се държи враждебно с византийските войски, навлезли във владенията му през 1305 година. Въпреки това, към края на годината той преминава на страната на византийците, след като Тодор Светослав му отнема дадените малко по-рано крепости.{{hrf|Fine|1994|230}} Малко след това Тодор Светослав възстановява прякото управление на Крън, като завзема и анексира деспотството.{{hrf|Fine|1994|230}}{{hrf|Андреев|2004|249}}
 
Възможно е Алдимир да е убит при завладяването на Крънското деспотство от Тодор Светослав, тъй като след това той вече не се споменава в източниците.{{hrf|Павлов|2005}}{{hrf|Андреев|1999|10}} Вдовицата му Марина и техният син [[Иван Драгушин]]{{hrf|Андреев|1999|149}} успяват да избягат в [[Сърбия]], където сестрата на Марина [[Теодора Смилец|Теодора]] е женена за престолонаследника [[Стефан Дечански|Стефан Урош]]. По-късно, при управлението на неговия първи братовчед [[Стефан Душан]], Иван Драгушин получава владения в [[Македония (област)|Македония]]. Ктиторски портрети на Марина и Иван Драгушин са запазени в [[Полошки манастир|Полошкия манастир]] край [[Кавадарци]], където преди 1340 година е погребан синът на Алдимир.{{hrf|Андреев|1999|149, 259}}
 
== Бележки ==