Отваря главното меню

Промени

м
замяна с n-тире; козметични промени
| починал-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], [[България]]
}}
'''Александър П. Василев''', известен като '''Алеко паша''', '''Орфо''' и '''Орфански'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.7, 73</ref>, е [[българи|български]] [[революционер]] от [[власи|влашки]] произход,<ref>[http://www.webcitation.org/query?id=1256579684202375&url=www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/mak/t_aleks.html „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.]</ref><ref>[http://www.makedonskatribuna.com/dialog.doc Д-р Димитър Л. Тюлеков. „12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка“]</ref> [[войвода]] на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], организатор на [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]].
 
== Биография ==
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на [[Седма пехотна рилска дивизия|Седма рилска дивизия]]. След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се установява в [[Петрич]] и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на [[България в Първата световна война|участието на България в Първата световна война]] е командир на партизански взвод към [[Единадесета пехотна македонска дивизия|Единадесета македонска дивизия]], а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал [[Александър Протогеров]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>
 
След войната създава в [[Пиринска Македония]] военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМРО]] за [[Серски революционен окръг|Серски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Солунски революционен окръг]]. Заедно с [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година.
 
Василев потушава [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] в [[Разлог (област)|Разлога]], но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са [[Методи Алексиев]], Георги Захов, [[Тодор Ангелов]], [[Владимир Поптомов]], [[Костадин Патоков]], Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_b/kp_b_6.html Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143]</ref>. Сред спасените е [[Георги Топалов]]<ref>Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.</ref>.
 
Влиза в разногласие с [[Тодор Александров]] и организира [[Убийство на Тодор Александров|убийството му]] на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес [[Благоевград]]) в така наречените [[Горноджумайски събития]], убит от приближения на [[Иван Михайлов]] [[Кирил Дрангов]].<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.</ref><ref>„Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на В{{Уникод|ѫ}}трешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.</ref><ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.</ref>
 
<gallery class="center">