Александър Ипсиланти: Разлика между версии

'''Александър Ипсиланти''' ({{lang-el|Αλέξανδρος Υψηλάντης}}) е ръководител на гръцката националноосвободителна организация [[Филики етерия]], офицер, [[генерал-майор]] от Руската императорска армия.

Александър Ипсиланти се ориентира към военното поприще и постъпва в Руската императорска армия (1808). Участва в [[Френско-руска война (1812)|отразяването на нашествието на Наполеон Бонапарт в Русия]]. Бие се храбро при Клястици и Полоцк. Военно звание подполковник от 1813 г. Участва във [[Война на Шестата коалиция|войната на шестата коалиция срещу Франция]]. Проявява се в битката при Бауцен. След раняване в битката при Дрезден губи лявата си ръка (1813). Повишен е във военно звание полковник и е награден със Златно оръжие „За храброст“. Адютант на император [[Александър I (Русия)|Александър I]] (1816), командир на бригада от I-ва Хусарска дивизия (1817). Повишен е във военно звание фигел-адютант (1816) и генерал-майор (1817).

Постъпва в гръцката националноосвободителна организация „Филики етерия“ („Дружество на приятелите“) и я ръководи от 1821 г. Същата година започва [[Гръцка война за независимост|гръцката война за независимост от Османската империя]]. Ръководи гръцкото въстание в Молдова, което дава началото на войната. „Филики етерия“ не посяга на привилегиите на молдовските боляри и духовенството и отблъсква молдовските селяни. През юли 1821 г. неговите части са разбити в битката при Драгошани.

* Манчев К. История на балканските народи. Том 1 (1352–1878).

* Русский биографический словарь А. А. Половцова, т. 8: Ибак -– Ключарев, с. 127—128.