Александър Кипров (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 11:
}}
'''Александър Димитров''' с псевдоними '''Кипров''', '''Антим Чолаков''', '''Делибаш''', '''Мемиш ага''', '''Новов'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО
== Биография ==
Ред 26:
В 1904 година Кипров заедно с [[Александър Божинов]] е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“ (1904 - 1909).<ref name="ЕБ"/><ref name="РБЛ 204"/> В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на [[Съюз на българските журналисти|журналистическо дружество]] в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, [[Иван Павлов Костов]], [[Христо Абрашев]], [[Христо Силянов]], [[Петър Завоев]], Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и [[Лазар Пулиев]] Дядката, който е избран за председател.<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8958 Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.]</ref> Участва в редактирането на вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“ (1908 - 1913) и пише в „[[Дневник (1902 – 1944)|Дневник]]“, „[[Нов Дневник]]“, „Ден“.<ref name="РБЛ 204"/> Пише стихотворения и фейлетони, в които се обсъждат съвременни обществени проблеми, но творчеството му е посветено предимно на революционните борби и е обагрено от класически Вазов национализъм.<ref name="ЕБ"/>
В 1906 година издава драматичната поема „Из мрака“, а в 1909 година сборниците с разкази „Разкази“ (разширено и преработено издание в 1927 г.) и „Разкази и приказки“. Драмата му „Кърджалии“ е поставена в [[Народен театър|Народния театър]] в 1912 година.<ref name="ЕБ"/> В 1907 година, след протестна акция срещу княз Фердинанд, е съден за „обида на особата“.<ref name="РБЛ 204"/> Присъединява се към [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната партия]] и работи в органа
През август 1913 година заедно с [[Димитър Мирчев]], където участва в успешни преговори с младотурците за създаване на [[Българо-турски революционен комитет]].<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.</ref> През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е в Швейцария, където пише и издава на френски език брошурата „Истината за България“ (1917) и в други публицистични трудове разяснява българската национална кауза.<ref name="РБЛ 204"/>
След войните поддържа [[Александър Стамболийски]] и при управлението на [[Правителство на България (40)|неговото правителство]] е началник на Фонда на сираците от войните (1920 - 1923). След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] в 1923 година е уволнен.<ref name="РБЛ 204"/> От 1930 до 1931 година е инспектор в дирекция „Хранизнос“.<ref name="ЕБ">Енциклопедия България, т. 3 И-Л, София, 1982, стр. 410.</ref><ref name="РБЛ 204"/>
Ред 40:
* La vérité sur la Bulgarie. Berne, 1917.
== Бележки ==
<references/>
| |||