Александър Радев: Разлика между версии

Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в [[Правителство на България (22)|четвъртото правителство]] на [[Петко Каравелов]] и [[Правителство на България (22)|първото правителсто]] на [[Стоян Данев]] и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във [[Правителство на България (24)|второто]] и [[Правителство на България (25)|третото правителство]] на Стоян Данев.<ref>{{cite book | year = 1986 | title = Енциклопедия „България“, том 5 | publisher = Издателство на БАН | location = София}}</ref>

 

 

Александър Радев умира след операция от двустранна херния на 4 юни 1911 година във [[Виена]].<ref name="ташев"/><ref name="Воля"/>

В политика д-р Ал. Радев доби твърде късно. Той стана известен от като има с царя една тъмна и досега разправия, която повлече оставката на Даневия кабинет. Д-р Ал. Радев се постави оттогава като противник на царя и това негово поведение му спечели значителна популярност между крайните народняци<ref>В оригинала „народи“.</ref>.

 

 

Погребан е в София.<ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://sofiapomni.bg/parcel.php?id=30 | заглавие=Парцел 29 |достъп_дата =2016-01-18 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= София помни |език= |цитат= }}</ref>