Алексей Корзухин: Разлика между версии

м
замяна с n-тире; козметични промени
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Последни години: Грешки в статичния код: Центриране на галерия с клас редактирано с AWB
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 34:
 
== Детство и младост ==
Алексей Корзухин е роден на [[11 март|11]] (23) март [[1835]] година в Уктуски завод (днес район в [[Екатеринбург]]), Пермска губерния на [[Руската империя]]. Родителите му са [[Крепостно право|крепостни]] работници в един от [[урал (регион)|уралуралските]]ските [[рудници]]. Синът е трябвало да продължи техния път и да работи в някой от миннодобивните предприятия, но 6-годишният Алексей се научава да рисува [[икони]] за местната Преображенска църква, както и портрети на роднини.<ref name="Рус"/> С продажбата от иконите на пазара, помага на издръжката на семейството си. Там го забелязва местният иконописец и го взима при себе си като ученик. На талантливото момче внимание обръща и началникът на уралските рудодобивни заводи, докторът по [[минералогия]] и [[геология]], професор Сергей Глинка. Той изпраща Алексей в специализирано училище по рудодобив, което той не завършва.<ref name="Art">{{икона|ru}} [http://www.art11.ru/kartiny_korzuhin.html Art Gallery/Русские художники: Корзухин Алексей Иванович]</ref>
 
През [[1848]] година семейството се преселва в Екатеринбургския [[монетен двор]].<ref name="Рус"/> От този момент, в продължение на 10 години, Алексей работи първо в леярната на Нижне-Исетския завод, а след това – и в Екатеринбургския монетен двор.<ref name="Прав">{{икона|ru}} [http://orthodox.etel.ru/2005/12/21korzuxin.htm Православная газета/Исполняется 170 лет со дня рождения известного русского художника, уроженца Уктусского завода Алексея Ивановича Корзухина]</ref> През [[1857]] година заминава за Санкт Петербург, а през следващата година, когато вече е на 23 години, става студент в Имперската художествена академия, която завършва 5 години по-късно. През [[1860]] година е освободен от ангажиментите, които го свързват с добивната промишленост като крепостен.<ref name="Рус"/> По време на следването си получава няколко [[медал]]а – два малки и два големи сребърни медала, както и малък златен за необичайната за Академията картина ''„Пияният баща на семейството“''.<ref name="Забыт">{{икона|ru}} [http://www.liveinternet.ru/users/3485865/post178498193/ Алексей Корзухин (1835 – 1894)/Забытое имя]</ref>
Ред 47:
 
== Зрелост ==
[[КартинкаФайл:A Korzukhin 030.jpg|ляво|мини|300п|Помен на селското гробище (1865)]]
[[КартинкаФайл:A Korzukhin z 4.jpg|ляво|мини|300п|Връщане от селския панаир (1868)]]
Алексей Корзухин остава да живее и работи в Петербург.<ref name="Рус"/> През 1864 година, след завършването на Академията, става преподавател в училището към Обществото за поощрение на художниците.<ref name="Прав"/> По това време той вече рисува многофигурни битови сцени с внимателно разработена композиция. При това техниката му на изпълнение ярко се отличава от тази на други жанрови живописци и работите му са ясно различими. Въпреки че болшинството от картините му са посветени на сцени от живота на народа, в тях той не поставя остри социални проблеми.<ref name="Art"/>
 
Ред 57:
Някои от най-известните му работи са ''„Завръщане от града“'' (1870), ''„Птичи врагове“'' от 1887 и ''„При крайщника хляб“'' (1890), в която е изобразена бедна селянка, която тъжно гледа двете си гладни деца, застанали до крайщник хляб. Много успешна и интересна е картината му ''„Преди изповед“'', рисувана в два варианта – през 1876 и 1877 година. Първият се намира в Картинната галерия на град [[Твер]], а вторият – в Третяковската галерия.<ref name="Рус"/> Друга негова картина, предизвикала интереса на публиката и критиката е ''„В манастирския хотел“'' (1879-1882). Тя е закупена от [[Павел Третяков]] за новата му галерия, което само по себе си я нарежда между най-значимите платна на националната живопис.<ref name="Art"/>
 
Корзухин често, с голямо майсторство и познаване на детската душа, рисува момчета и момичета, обикновено от уралските села. Художникът е привлечен от лиричните епизоди от живота им – минутите на радост на селските деца, техните забавления и веселото им настроение, сцените на срещи и раздели. Тези битови картини са нарисувани искрено, свежо и поетично - ''„Портрет на момиченце със забрадка“'' (1874), ''„Момиченце“'' (1877), ''„Баба и внучка“'' (1879), ''„Деца на терасата“'' (1887), ''„Селски момиченца в гората“'' в два варианта. Първият е създаден през 1877 година, а вторият – през 1878.<ref name="Дети">{{икона|ru}} [http://webstarco.narod.ru/19vek/korzuhin.html Детские образы в русской живописи/Корзухин Алексей Иванович]</ref><ref name="Maxpark">{{икона|ru}} [http://maxpark.com/community/2962/content/1777771 Maxpark/Забытые имена.Алексей Корзухин-художник из народа.]</ref>
 
Основната характеристика на картините на Корзухин е правдивото и внимателно изобразяване на съвременната действителност и нейните интимни прояви. Това му позволява да разкрие добрите и светли страни на душите на обикновените, незабелязвани хора, към които се отнася с дълбока симпатия и съчувствие.<ref name="Maxpark"/> С широка популярност се ползват такива работи на художника като ''„Събиране на дългове“'' (1868), ''„Бъдни вечер“'' (1869), ''„Погребение на куче“'' (1871), ''„Раздяла“'' (1872), ''„Връщане на каруцаря от града“'' (1873), ''„Сцена от бунта на стрелците. Иван Наришкин попада в ръцете на метежниците“'' (1882).<ref name="Прав"/><ref name="Забыт"/>
[[FileФайл:A Korzukhin 27.jpg|мини|300п|Преди изповед (1877)]]
[[FileФайл:Alexey Korzukhin, The Sunday 1884.jpg|мини|300п| Неделен ден (1884)]]
[[FileФайл:Дети на террасе. 1887.jpg|мини|300п|Деца на терасата (1887)]]
Характерната остра наблюдателност и поетичността на творбите му помагат на художника да изрази вътрешния мир на участниците и в най-незначителния битов епизод и да разкрие дълбокия и истински смисъл на случващото се - ''„Неделен ден“'' (1885), ''„Омръзнал“'' (1886), ''„Петрушка идва“'' (1888), ''„Празник на девойките“'' (1889), ''„Каруцар“'' (1891), ''„Празникът на баба“'' (1893).<ref name="Забыт"/><ref name="Maxpark"/>
 
Художникът често изпълнява [[Църква (институция)|църковни]] поръчки, от които най-голямата и престижна е участието му в изписването на [[Москва|московския]] [[Христос Спасител (Москва)|храм „Христос Спасител“]], по което работи от 1875 до 1877 година.<ref name="Рус"/> [[Храм]]ът е като огромна художествена експозиция с над 220 [[стенопис]]а, икони и картини, повечето от които са изработени от Алексей Корзухин и неговия ученик [[Клавдий Лебедев]]. Корзухин рисува горния [[купол]], стенописите над [[иконостас]]а и неговия горен ред от икони, централния образ „Разпятие Христово“, както и забележителната [[Света Богородица]], изобразена с протегната ръка.<ref name="Елец">{{икона|ru}} [http://russian-church.ru/viewpage.php?cat=lipetsk&page=13 Донской монастырь/Вознесенский собор. Елец город.]</ref> Над една от [[Арка|арките]] в главния [[олтар]] художникът рисува икона на Богородица и образите на четиримата [[Евангелие|евангелистевангелисти]]и.<ref name="Прав"/>
 
Постепенно Корзухин се превръща в признат корифей на битовия жанр, отличен портретист, талантлив живописец и [[гравьор]], творец, отличаващ се с остра наблюдателност.<ref name="Елец"/> Следва период, през който той сключва договор за разрисуването на храма в град [[Елец]] и посещава манастира „Свети Тихон“ в [[Задонск]]. Рисува картини, в които светската и духовна тематика са тясно свързани, като например в ''„Манастирски хотел“'', а най-добрите му произведения започват да се приближават към идеите на [[Символизъм|Символизма]].<ref name="Рус"/> Някои от картините му са свързани с темата за Урал, каквото е произведението му ''„Посещението на император Александър I в Нижне-Исетския завод през 1824 година“''.<ref name="Прав"/>
Ред 77:
През [[1881]] година Алексей Корзухин става неволен свидетел на убийството на [[Александър II (Русия)|Александър II]] от членове на революционната организация „[[Народна воля (организация)|Народна воля]]“, вследствие на което получава тежък нервен срив. От този момент той все по-често боледува, но въпреки това продължава активно да работи. Най-важната му творба от това време е ''„Тайната вечеря“'', изпълнена за катедралния събор в [[Рига]] и 13 образа за [[притвор]]а на храма.<ref name="Рус"/><ref name="Прав"/>
 
В наши дни негови произведения могат да се намерят в Третяковската галерия, [[Държавен руски музей|Държавния руския музей]], Държавния литературен музей, в музеите на [[Архангелск]], [[Владимир (Русия)|Владимир]], [[Екатеринбург]], [[Козмодемянск]], [[Тамбов]], [[Твер]], [[Тюмен]], [[Минск]], [[Одеса]] и други.<ref name="Арт"/>
 
Алексей Корзухин умира на [[18 октомври|18]] (30) октомври [[1894]] година в Санкт Петербург.<ref name="Рус"/> През 1940 година прахът му е пренесен от Николското гробще в [[некропол]]а на майсторите на изкуството в [[Александро-Невска лавра|Александро-Невската лавра]].<ref name="Забыт"/>