Алексо Поройлията: Разлика между версии

}}

'''Алексо Николов Малчев''', известен като '''Поройлията''' или '''Поройски''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО -– псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 8.</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.149-154.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 6.</ref>

Алексо Поройлията е роден в 1864 година в село [[Долни Порой]], днес Като Пороя, Гърция. Като младеж работи [[самарджийство]] и земеделие. Действа като харамия заедно с племенника си [[Димитър Гърчев]] и [[Михаил Поройлията]], като след серия от техни убийства в Горни и Долни порой са извършени редица арести на местни българи<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.92-94.</ref>, След това влиза във ВМОРО в началото на октомври 1895 година и става терорист на организацията. Четник е при [[Михаил Апостолов]]. През лятото на 1900 година е четник при [[Михаил Чаков]]<ref>Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430922-5, стр. 343,344</ref>, a в края на годината става самостоятелен войвода. След оплакване на четниците Гоце Делчев го сваля и назначава на негово място [[Миле Попйорданов]]. Алексо се присъединява към четата на [[Иван Савов]],<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_voevodi/5_2.htm Спомени на Иванъ Анастасовъ Гърчето в: Милетичъ, Любомиръ. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховистит{{Уникод|&#x463;ѣ}} по спомени на Яне Сандански, Черньо П{{Уникод|&#x463;ѣ}}евъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга VII, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София - Печатница П. Глушковъ - 1927, стр. 140.]</ref> а по-късно става самостоятелен войвода на ВМОК в родното му Поройско. Алексо войвода води редица сражения с турския аскер в Поройско и Петричко. Участва в [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] в 1902 година. След потушаването на въстанието, остава да действа в района си с малка чета.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.213.</ref> Според дееца на ВМОРО [[Христо Силянов]] в опитите на ВМОК да измести Вътрешната организация в Източна Македония Алексо войвода си служи с „предателства, гонения и заплашвания“. В тази връзка секретарят на българското агентство в [[Солун]] [[Неделчо Колушев]] пише в свой доклад, че:

[[FileФайл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Алексо Поройлията (35-и във втората колона).]]