Панайот Каракачанов: Разлика между версии

Панайот Каракачанов е роден на 1 ноември 1917 година в гр. [[Ямбол]]. Баща е на [[Александър Каракачанов]]. От 1933 е член на РМС, а от 1939 и на БКП. Член е на Окръжния комитет на Комсомола в Ямбол. От август 1934 г. минава в нелегалност. Арестуван е през февруари на следващата година и осъден на 12,5 години затвор. Лежи в Сливенския и Старозагорския затвори. Освободен е по-рано. През октомври 1939 г. става член на Околийския комитет на БКП и секретар на Околийския комитет на РМС в Ямбол. От юли 1941 г. е партизанин. Следващата година Околийския комитет на БКП в Ямбол е разкрит и е избран за секретар на новия комитет на БКП. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война, за което два пъти е осъждан задочно на смърт по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Заместник-командир на [[Партизански отряд „Народен юмрук“]]. Помощник-командир на [[Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона|VI въстаническа оперативна зона]], както и командир на Ямболския революционен щаб. По време на българското участие във Втората световна война е помощник-командир на втори конен взвод.

СледВ 9продължение септемврина 19447 години е командир на полк. От 1950 г. е офицергенерал-майор. В периода 1951 – 1953 г. учи в БългарскатаАкадемията на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР „Климент армияВорошилов“. Командир на [[седма мотострелкова дивизия]]. Командир на Гранични войски на [[МВР]] (1955 – 1956) и Заместник-министър на Министерството на вътрешните работи (1953- – 1957). От 1957 до 1959 г. е заместник-командващ ВВС и ПВС на България. От 1959 г. преминава на стопанска работа по указание на ЦК на БКП. За различия с ръководството по работата на МВР е преместен на отговорна дипломатическа служба. Назначен е за военно аташе последователно в [[Букурещ]], [[Москва]] и [[Делхи]] (1965- – 1979)<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref><ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 186</ref>. С указ №2888 от 3 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е още на ордените „Георги Димитров“, „9 септември 1944 г.“ – III, II и I ст., „Народна република България“ – I и II ст., „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., орден „За храброст“, „За военна доблест и заслуги“ – I ст. и два съветски ордена „Червена звезда“<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 413</ref>.