Смирна Коритарова: Разлика между версии

'''Смирна Василева Коритарова-Магда''' с псевдоним '''Роза''' е българска партизанка и политичка.

Родена е на 28 март 1921 г. в [[Благоевград|Горна Джумая]] в семейството на комунистическияубития през Септемврийското въстание комунистически деец [[Васил Коритаров]] и партийната функционерка Василка Коритарова. През 1925 г. заедно с майка си се премества в Дупница. От 1936 е член на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]], а през 1940 г. и член на БРП. През 1942 г. става член на Околийския комитет на РМС в Дупница. ОтПрез 1943 дог. е интернирана в женския лагер „Св. Никола“. От 1944 г. е заместник-политически комисар на [[Дупнишки партизански отряд|партизански отряд „Коста Петров“]]. МеждуПолучава 1944задочна исмъртна 1970присъда от Софийския полеви съд. Участва в сражението при Жабокрек. След 9 септември 1944 г. преминаваотново последователное отизбран за секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница. След това е секретар на районен, презкомитет околийскив София. От 1946 до окръжен1961 г. е секретар на Градския комитет на БългарскатаБКП комунистическав Дупница, в Пловдив, а след това секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил. Завършва Висша партийна школа. От 1961 г. е секретар на Централния съвет на БПС, а от 1968 г. е председател на Централния съвет на партияБПС. Народен представител в 5 и 6 НС (1966 – 1976). Подпредседател е на 6 НС.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 408</ref> Между 1970 и 1972 е член на [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретариата на ЦК на БКП]]. От 1972 до 1977 е посланик на България в [[Швейцария]]. Пенсионира се през 1978 г.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 507, ISBN 954-528-790-X</ref> След това работи като заместник-председател на Комитета на Движението на българските жени на обществени начала. С указ № 991 от 27 март 1984 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Носител е още на ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „9 септември 1944 г.“ – I ст. и „Георги Димитров“<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 458</ref>.