Земя Греъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Водоем
| име = Земя Греъм
| име-оригинал = Graham Land
| картинка = GrahamLandstubmap.png▼
| картинка_описание = Местоположението на Земя Греъм в северната част на [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]]
▲| картинка = GrahamLandstubmap.png
|
| lat_dir = S | lat_deg = 66| lat_min = | lat_sec =
|
| карта_описание =
|
| батиметрия_описание =
| пик = ▼
| място = [[Антарктида|Западна Антарктида]]
| дължина = ▼
|
|
|
▲| дължина =
|
| дълбочина =
| обем =
| височина = вр. Слесор 2328 m
| водосборен_басейн =
|
|
| езерна_група =
| брой_езера =
| общомедия =
}}
'''Земя Греъм''' ({{lang-en|Graham Land}}) е територия от [[Антарктида|Западна Антарктида]], заемаща северната, тясна част на [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]].
== Географска характеристика ==
=== Географско положение ===
Земя Греъм са простира между 63°13’ и 69° ю.ш. и 56°45’ и 67°50’ з.д. На запад и северозапад се мие от водите на море [[Белингсхаузен (море)|Белингсхаузен]] от тихоокеанския сектор на [[Южния океан]], а на североизток и изток – съответно от водите на море [[Скотия (море)|Скотия]] и на море [[Уедъл (море)|Уедъл]] от атлантическия сектор на [[Южния океан]], с шелфовия ледник [[Ларсен (шелфов ледник)|Ларсен]]. На юг граничи със [[Земя Палмър]], като границата преминава от нос Берто на запад до нос Агасис на изток. Крайната североизточна част на Земя Греъм носи името полуостров Тринити и тук се намира най-северната точка на целия континент [[Антарктида]] – нос Прайм Хед (63°13’ ю.ш., 57’18’ з.д.). Дължина от север на юг около 750 km, ширина до 100 km.
=== Брегове ===
По западното и северозападното и‘ крайбрежие от юг на север са разположени бреговете [[Бряг Фалиер|Фалиер]], [[Бряг Лубе|Лубе]], [[Бряг Греъм|Греъм]], [[Бряг Данко|Данко]] и [[Бряг Дейвис|Дейвис]], а по източното – от север на юг бреговете [[Бряг Норденшелд|Норденшелд]], [[Бряг Оскар ІІ|Оскар ІІ]], [[Бряг Фойн|Фойн]] и [[Бряг Боумън|Боумън]]. Крайбрежието на Земя Греъм е силно разчленено с множество заливи, полуострови и крайбрежин острови. По западното крайбрежие от юг на север са разположени следните заливи: [[Маргьорит (залив)|Маргьорит]], Микелсен, Лалемон, Мариен Дарбел, Обер, Барилари, Биго, Бискочи, Хюз, Шарко, Бон, Лафон, Йон и др.; полуострови: най-голям Ароусмит; крайбрежни острови: остров [[Аделейд (остров)|Аделейд]], о-вите [[Биско (острови)|Биско]], архипелага [[Палмър (архипелаг)|Палмър]] и др., отделени от континента чрез протоците: Лобьоф, Грандидие, Бисмарк, Неймаер, Жерлаш, Орлеан и др. Почти цялото източно крайбрежие на Земя Греъм, с изключение на крайната му северна част е заето от огромния шелфов ледник [[Ларсен (шелфов ледник)|Ларсен]] в плен на когото са островите Робъртсън, Александър, Франсе и др. В този участък далеч на изток се вдава полуостров [[Язон (полуостров)|Язон]], а южно и северно от него са разположени ледените заливи Мобилайл, Солберг, Трейл, Селигмън, Уерлуинд, Мил, Кабинет, Ейди, Еванс и др. Около крайната североизточна част на Земя Греъм, свободна от шелфови ледници са разположени големите острови [[Джеймс Рос (остров)|Джеймс Рос]], Сноу Хил, Вега, Дънди, [[Жуенвил]], д’Юрвил и други, отделени от континента чрез протоците Принц Густав, Фритьоф и Антарктик.
=== Релеф ===
По-голямата част от Земя Греъм е покрита с дебела ледена покривка, над която стърчат отделни оголени върхове и нунатаки. Релефът е предимно среднопланински, като в южната част се издигат платата Детройт и Ейвъри с максимална височина '''пик Слесор 2328 m'''. За разлика от останалата част на Антарктида тук спускащите се към крайбрежието планински ледници са малко на брой и те са предимно малки и къси – най-големи са Екзасперейшън и Рихтхофен.
== Историческа справка ==
В периода от 1820 до 1937 г. множество експедиции допринасят за откриването, изследването и топографското картиране на Земя Греъм, като хронологически те са дадени в долния списък.
* 1820 – [[Едуард Брансфийлд]] и [[Натаниъл Палмър]];
* 1831 – 32 – [[Джон Биско]], който наименува откритата от него Земя Греъм в чест на тоговашния първи лорд на Британското Адмиралтейство Джеймс Греъм (1792 – 1861);
* 1893 – [[Карл Антон Ларсен]];
* 1898 – [[Адриан Жерлаш дьо Гомери]];
* 1902 – [[Ото Норденшелд]] и [[Карл Антон Ларсен]];
* 1904 – 05 и 1909 – [[Жан Батист Шарко]];
* 1928 – 30 – [[Джордж Хуберт Уилкинс]];
* 1934 – 37 – британска експедиция, която окончателно доказва, че Земя Греъм не е отделен от Антарктида архипелаг, а неин полуостров.
До 1961 г. на съветските, немските и британските географски карти под името Земя Греъм се води целия [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]], на американските карти той фигурира под името [[Земя Палмър]], на чилийските – Земя О’Хигинс, а на аржентинските – Земя Сан Мартин. На 10-я Тихоокеански научен конгрес (1961 г.) е решено названието Земя Греъм да остане само за северната част на [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]], а [[Земя Палмър]] – за южната му част.
В политическо отношение Земя Греъм се явява спорна територия, като за нея едновременно претендират Великобритания (от 1908 г.), Чили (от 1940 г.) и Аржентина (от 1943 г.). Тези държави я отнасят съответно към Британската антарктическа територия, чилийската област Магалянес-и-ла-Антарктика-Чилена и аржентинската провинция Огнена Земя, Антарктида и островите в Южния Атлантик. Съгласно ратифицирания през 1961 г. от тях и от много други държави Договор за Антарктида, всякакви териториално-политически претенции южно от 60° ю.ш. са замразени.
== Източници ==
<references
[[Категория:
[[Категория:Земи в Антарктида]]
| |||