Отваря главното меню

Промени

м
замяна с n-тире
В националния отбор Амансио дебютира през 1962 г. в мача с [[Национален отбор по футбол на Румъния|Румъния]]. Играл е само в 42 мача, в които отбелязва 11 гола. Той е лидер на националния отбор спечелил [[Европейско първенство по футбол 1964|Купата на Европа]] през 1964 г., побеждавайки на финала [[Национален отбор по футбол на СССР|СССР]] с резултат 2:1.
 
След края на футболната си кариера, Амансио не оставя клуба. Той започва да тренира юношите на мадридския „Реал“, но работещ това само година, той напуска клуба. През 1982 г. новоизбрания президент на „Кралския клуб“ Луис де Карлос предлага на Амансио да тренирова дъщерния отбор на клуба, „Реал Мадрид Кастиля“, и Амаро се съгласява. Във втория сезон той става шампион в ''Сегунда''. При него започват да играят знаменити впоследствие играчи [[Емилио Бутрагеньо|Бутрагеньо]], Мичел, Мануел Санчес, Мартин Васкес, Пардеса и други. В сезоне 1985/86 на Амаро било предложено да ръководи главния отбор, но той няма успех, и бива уволнен. След напускането си от „Реал“ Амансио работи в спортна фирма ''„Келме“'', където отговарял за продукцията за мадридското направление на бизнеса. През 2000 г. именно гласът на Амансио се оказва решаващ за избирането на новия президент на клуба [[Флорентино Перес]], който за благодарност назначава Амаро като отговорник за организацията на празника за столетието на „Реал“.
 
== Успехи ==