Анархизъм: Разлика между версии

{{основна|Анархизъм в България}} За начало на организираните анархистки прояви в България <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=233&Itemid=106 Кратка история на анархизма в България]</ref> се счита [[сиромахомилство]]то на [[Спиро Гулабчев]], макар че отделни елементи на анархистко учение могат да се открият още в източниците за [[богомилство]]то. [[Христо Ботев]] има приятели (например [[Сергей Нечаев]]) сред руските анархисти и е силно повлиян от тяхното учение. Редица български анархисти (например [[Миле Попйорданов]]) вземат дейно участие в народните борби срещу [[Турция|турската]] власт след [[Освобождението]]. През [[април]] [[1907]] г. е приет „Закона против анархистите“, по силата на който са разтурени легалните анархически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани. Времето от края на Първата световна война до преврата на [[9 юни]] [[1923]] г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни [[1919]] г. на [[Федерация на анархо-комунистите в България|Федерацията на анархистите-комунисти в България]] (ФАКБ). Около и след преврата, анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с [[комунист]]ите. След [[9 септември]] [[1944]] г. ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на [[1946]] властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до [[1989]] г. През [[1990]] г. ФАКБ е възстановена под името [[Федерация на анархистите в България]] (ФАБ) <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=34 Анархисткото движение в България след 1989 година]</ref>. Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група „АнархоСъпротива“ <ref>[http://aresistance.net/history.php История на „АнархоСъпротива“]</ref>. През 2010 г. е създаден [http://arsindikat.org/bg/ Автономен Работнически Синдикат] -– анархосиндикалистка инициатива със секции в няколко български града.

За най-крайната<ref>Goodway, David. Anarchist Seeds Beneath the Snow. Liverpool University Press, 2006, page 99</ref> форма на анархистския индивидуализъм се счита ''[[егоизъм|егоизмът]]'',<ref>Ibid.</ref> — учение, разработено от Макс Щирнер, един от най-ранните и известни поддръжници на индивидуалистическия анархизъм (макар че, както и [[Уилям Годуин]], самият той не се нарича анархист).<ref>''Курчинский М. А.'' Апостол эгоизма: Макс Штирнер и его философия анархии. Критический очерк. —– М.: Издательство ЛКИ, 2007</ref> Книгата на Щирнер "Der Einzige und sein Eigentum" („Единственият и неговата собственост“) е издадена през 1844 г., и е основополагащ текст в дадената философска традиция. В съответствие с концепцията на Щирнер, единственото ограничение на правата на човека —– това е неговата сила, ограничивана от силата на другите:

Щирнер изхожда от правото на силата. Съгласно неговата концепция, обществото —– това е илюзия, то не съществува, затова пък хората са реалност. Той се застъпва за собствеността, придобита с физическа сила, с власт, но не и по морално право<ref> „Което е в моята власт, това е моя собственост. Когато се утвърдя като собственик, аз съм собственик на вещта, ако тя изчезне от мен —– без значение по силата на какво, например, по силата на моето признание на правото на друг над тази вещ, то собствеността изчезва. По този начин, понятията за собственост и владение съвпадат. Не намиращо се извън моята власт право ме узаконява, а единствено моята власт: веднага след като тя изчезне&nbsp;— изчезва и вещта ми. Когато римляните губят власт над германците, [[Римската империя]] преминава във владение на германците, и би било комично да се настоява, че римляните остават истинските собственици на своята империя. Който успее да овладее вещ и да утвърди владението ѝ, на него тя принадлежи дотогава, докато не я отнемат от него; така стои и въпроса със свободата: свободата принадлежи на този, който умее да я ''вземе''.“. ([http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Там же.] С. 239—240)</ref>

* [[Христо Ботев]] (1848-1876) -– първият български революционер, осъзнато близък с идеите на анархизма и с изтъкнатите анархисти на своето време<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=510 | заглавие = Излезе от печат „изгубената“ биография на Христо Ботев | достъп_дата = 17 септември 2009 }}</ref>.

* [[Йордан Попйорданов]] -– Орце (1881-1903)