Анатолийска хипотеза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 8:
Въз основа на метода Монте Карло са генерирани милиони случайни "езикови дървета" без оглед на историческа и езикова правдоподобност. Приема се, че степента на еволюция на клоните на езиковите дървета може да варира и те се разпределят на случаен принцип, но това вариране не може да бъде твърде голямо. По пътя на концентирираните съвпадения, се обуславя връзката и между арменски и исландски, въпреки че, в хода на еволюцията техния общ корен е почти неуловим.
Получените данни от Грей и Аткинсън сравнително надеждно определят възрастта на праиндоевропейския език, слагайки го като общ праезик във време от 7800 до 9800 година назад или средно около 8700 години, т.е. между 7800 г. пр.н.е.
[[Джеймс Малори]], редактор на специализираното научно издание "Индоевропейски изследвания", е силно критичен към анатолийската хипотеза:<ref>{{harv|Mallory|1993}}</ref><ref>{{harv|Mallory|1997}}</ref> трудно обясним е малкият брой индоевропейски езици в [[Анадола]] днес. Статистическите методи за реконструкция на еволюцията имат свои слабости и специфични проблеми за случая, което е и предмет на дискусия. </ref><ref>{{harvnb|Gray|Russell|2011}}</ref><ref>{{harvnb|Ryder|Nicholls|2011}}</ref><ref>{{harv|Häkkinen|2012}}</ref> Въпреки това, тази хипотеза остава другата основна алтернативна спрямо класическата, че индоевропейската прародина е в украинските степи на [[Стара Велика България]]. От друга страна, малоазийският западен район, включително и като мястото на древната [[Троя]], е изключително богат на културно наследство и артефакти, което го прави твърде съблазнителен като хипотеза за локализация на древната индоевропейска родина.
| |||