Анатомия на птиците: Разлика между версии

'''Анатомичното устройство на [[птици]]те''' показва множество уникални адаптации, свързани основно с осъществяването на [[полет]]а.

[[FileФайл:Rock dove - natures pics.jpg|мини|300п|Полетът е основната причина птиците да развият уникална анатомия]]

[[FileФайл:Squelette oiseau.JPG|мини|250п|Скелет на птица: 1 — череп; 2 — шийни прешлени; 3 — ключици (вилка); 4 — коракоид; 5 — ребра с израстъци; 6 — кил (гребен) на гръдната кост; 7 — патела; 8 — тарзометатарзус; 9 — пръсти; 10, 11 — тибиотарзус (голям пищял); 12 — бедрена кост; 13 — срамна кост; 14 — седалищна кост; 15 — хълбочна кост; 16 — опашни прешлени; 17 — пигостил; 18 — синсакрум; 19 — лопатка; 20 — грубни прешлени; 21 — раменна кост; 22 — лакътна кост; 23 — лъчева кост; 24 — китка; 25 — редуциран трети пръст; 26 — втори пръст; 27 — редуциран първи пръст]]

Костната система на птиците е пасивната част от двигателния апарат на птиците. Тя е съставена от основен (кости на трупа и черепа) и допълнителен (кости на крайниците) скелет. Процентното съотношение на минералните соли в костите е по-голямо от това на бозайниците. Това ги прави по-твърди, но същевременно и по-лесно чупливи. Според формата си костите при птиците биват дълги, плоски и къси. Те имат фина архитектоника и особено напреднала пневматизация. Това дава възможност да се намали теглото на скелета и улесни движението му при полет. Птиците, вторично загубили способността си да летят имат плътни кости.

[[Череп]]ът е кръгъл и при повечето от видовете очните кухини са с относително големи размери, като изключение прави [[киви (птица)|кивикивито]]то (Apteryx), което има малки очни кухини и като цяло не разчита на зрението си. Шийните прешлени са изключително подвижни и са на брой от 11 до 25. Гръдните прешлени са почти винаги срастнали в обща неподвижна кост. Поясните и кръстцовите кости са от 11 до 14 на брой и срастват още в етапа на зародишно развитие. Друга особеност е, че горната част на човката е подвижно свързана с черепа, по което се различават от влечугите и [[бозайници]]те. Типично за летящите птици е наличието на добре развита гръдна кост (често се нарича „кил“). Тя представлява почти четириъгълна костна плоча с изпъкнала външна и вдлъбната вътрешна повърхност. За нея се захващат силните гръдни мускули, взимащи дейно участие в летенето.

Предните крайници са видоизменени в [[крило|криле]] и понякога са вторично закърнели. Крилете служат най-често за летене, но при някои видове са изменени вторично в „[[перка|перки]]“ ([[пингвин]]и и др.), хватателни крайници ([[хоацин]]) или са закърнели в различна степен ([[ему]], киви, щраус, изчезналия [[додо]] и други). Някои видове птици използват крилете си едновременно за [[плуване]] и за летене ([[воден кос]]).

Задните крайници варират значително по форма, размери и предназначение. Броят на [[пръст]]ите варира от 2 (щраус) до 4 (5 при някои породи домашни птици). Първият пръст, ако го има, е разположен по-високо от останалите и е обърнат назад (често се нарича „щпора“), четвъртият също при някои видове е обърнат назад ([[папагал]]и, [[кълвач]]и), пети липсва. Водоплаващите птици имат кожна мембрана, свързваща някои или всички пръсти ([[патица|патици]], [[Пеликанови|пеликанпеликани]]и), или кожни разширения на самите пръсти. [[Крак]]ата могат да служат за бягане, като при щрауса, за плуване (сем. [[Патицови]] и др.), за [[оръжие]] срещу съперниците в размножителния период ([[Кокошоподобни]]), за [[лов]] ([[Ястребови]]) и други.

Подобно на други класове висши животни [[мускул]]атурата при птиците бива гладка, напречнонабраздена и сърдечна. По форма, положение и големина скелетните мускули се различават много от тези при бозайниците. Основната причина за това е изменената функция на предните крайници и прехвърлянето им на първоначалната способност за опора и движение на земята изцяло на краката.

Друга характерна особеност на скелетните мускули е наличието на дълги [[сухожилие|сухожилия]]. При някои видове тези сухожилия допълнително вкостяват.

Органите на храносмилателната, дихателната и пикочно-половата система са разположени в единна телесна празнина и поради тази причина те се наричат вътрешни. При бозайниците телесната празнина посредством [[Диафрагма (анатомия)|диафрагмадиафрагмата]]та се разделя на две - гръдна и коремна. При птиците обаче диафрагмата е [[рудимент]]ирана. Поради тази причина телесната празнина е обща. Храносмилателната и дихателната система произхождат от обща зародишна ''чревна'' тръба и [[филогенеза|филогенетично]] са най-стари.

[[FileФайл:ChannaChavariaDigestiveTract.png|мини|250п|Анатомично устройство на червата (на ''[[Chauna chavaria]]''): ''s'' — жлезист стомах; ''g'' — grandular tract; ''d'' — примка на дванадесетопръстника; ''l-l'' — голяма примка на тънкото черво; ''y'' — яйцепровод; ''c'' — слепи черва; ''l.i'' — дебело черво; ''p.v'' — портална вена; ''r.v'' — ректална вена]]

Птиците не притежават меко [[небце]] и поради това устната кухина се съединява с тази на [[гълтач|глътката]] и се образува една обща наречена '''устоглътка'''. За приблизителна граница между двете се приемат двата реда [[папила|папили]] в основата на [[Език (биология)|езикезика]]а и тези над него върху твърдото небце.

Покривът на устоглътката е изграден от твърдото небце, което в задната си част я свързва с носната празнина наречена ''хоана''. При поглъщане на храната отворът между двете празнини се затваря от две странични лигавични гънки, които пречат на проникването ѝѝ в [[носна кухина|носната кухина]]. В носоглътката се отварят и двете [[Евстахиева тръба|евстахиеви (слухови) тръби]].

В долната част на устата е поместен [[Език (анатомия)|езикезикът]]ът. Той приема формата на човката. Езикът се закрепва за долната челюст посредством [[подезична кост|подезичната кост]] и движението му се осъществява от добре развитите подезични мускули. Собствените мускули на езика за разлика от тези на бозайниците са сравнително закърнели. Задната долна част на устната кухина преминава към ларинкса.

При птиците стомахът е развит в два напълно обособени органа -– жлезист (''ventriculus glandularis'') и мускулест (''ventriculus muscularis''). В първия храната претърпява химична, [[ферментация|ферментативна]] обработка, а във втория механична. Различната функция е дала отражение и на тяхното устройство. Жлезистият има тънка стена и множество жлези, а мускулестият дебели стени, добре развита мускулатура, липсват жлези.

[[FileФайл:Worki.svg|мини|250п|Схема на дихателната система: 3 - трахея, 6 - бял дроб, 1,2,4 и 5 въздушни торби]]

Тя е къса, тясна и с приблизително триъгълна форма. Разположена е между човката и предната граница на [[очна орбита|очните орбити]]. Разделена е на две посредством носна преграда. Всяка започва със собствен отвор в основата на човката. Назад с общ отвор (хоана) се свързват с устоглътката. Всяка от носните празнини има по две [[конхи]] -– горна и долна. Повърхността на празнината е покрита с влажна лигавица. Тя затопла навлизащия въздух.

Той се намира под глътката и бива преден и заден. Предния ларинкс отговаря на този при бозайниците и представлява хоризонтално разположена лигавична цепка зад корена на езика. При [[гълтане]] се затваря, а при дишане се отваря. Задният ларинкс (нарича се още сиринкс) има изключително звукова функция и представлява гласовият орган при птиците. Той е образуван от края на трахеята и началото на [[бронхи]]те.

Разположен е в предната горна четвъртина на общата телесна празнина. Съставен е от два дяла. За разлика от бозайниците белия дроб на птиците е срастнал с гръдните стени и диафрагмата, и поради тази причина не може да се разширява. Също така не притежава серозна обвивка отговаряща на [[плевра]]та. Въпреки това обаче има по-сложно устроени въздухоносни пътища.

Въздушните торби представляват тънкостенни изпълнени с въздух торби. Те представляват разширения на главните и вторичните бронхи, които се видоизменят още в перида на инкубация. Разположени са в телесната празнина като изпълват пространството между вътрешните органи. Различават се пет основни въздушни торби: междуключична, шийни, краниални гръдни, каудални гръдни и коремни.

Диафрагмата при птиците е силно рудиментирала и практически представлява тънка, непълна, прозрачна, сухожилна мембрана. Тя е заловена за [[гръбначен стълб|гръбначния стълб]] и [[ребро|ребрата]]. Движението ѝѝ се осъществява от периферно разположени мускулни снопчета.

[[FileФайл:Situs of a male chicken.jpg|мини|250п|Пикочно-полова система при мъжка птица: 1 — сърце; 2 — бял дроб; 3 — семенници; 4 — бъбреци]]

[[FileФайл:Oeufs poule.jpg|мини|250п|Полова система при женска птица]]

Птиците са двуполови животни и в резултат на това половата система при тях бива мъжка и женска. В половите жлези на първите се образуват мъжки полови клетки -– спермии, а при женските се образуват яйцата. При съединяване на двата вида полови клетки в женската полова система се извършва [[оплождане]] на яйцето, от което в резултат на естествени (мътене) или изкуствени (инкубация) условия се излюпва нов индивид.

При птиците са развити само [[тестис|семенниците]] и [[семепровод]]ите. Напълно липсват допълнителни полови жлези, а [[пенис|полов член]] липсва или е слабо развит. През време на размножителния период семенниците увеличават значително своя обем. Семепроводите отвеждат семенната течност до клоаката като малко преди нея се свързват странично с уретера.

Женската полова система е изградена от [[яйчник]] и [[яйцепровод]] и слабо развити [[матка]] и [[влагалище]], което се влива в клоаката. Липсват външни полови органи. Ембрионално при женските индивиди се залагат два яйчника и два яйцепровода, но до пълно развитие достигат само левите. Десните напълно [[атрофия|атрофират]] още в [[ембрион]]а. Големината и видът на яйчника зависят от функционалното му състояние. Той е съставен от сърцевина и кора. Яйцепроводът е силно навита лигавично-мускулна тръба. Стената му е устроена така, че да може значително да се разширява и удължава. Различават се три отделни части на яйцепровода -– начална (фуниевидна), средна (белтъкова, провлак) и крайна (матка и влагалище).

Съдовата система при птиците е съставена от мрежа различни по калибър кръвоносни и лимфни съдове, в които тече съответно [[кръв]] или [[лимфа]]. [[Кръвоносна система|Кръвоносната им система]] е сходна с тази на [[бозайници]]те, но е по-добре развита и работи с по-голяма ефикасност. [[Сърце]]то представлява централния орган на кравоносната система, което, чрез ритмичните си пулсации поддържа движението на кръвта. То има две камери и две предсърдия, а [[кръв]]та циркулира съответно по два кръга, голям и малък, като артериалната и венозната [[кръв]] не се смесват. Тя излиза от сърцето посредством еферентните кръвоносни съдове ([[артерия|артерии]]), а се връща в него от периферията на тялото, чрез аферентните ([[вена|вени]]). Преминаването на тези кръвоносни съдове едни в други се извършва от [[капиляр]]ите. [[Пулс]]ът е относително висок, като достига при [[колибри]]то до 615 удара в минута. [[Червени кръвни телца|Червените кръвни телца]], за разлика от тези на [[бозайници]]те са кръгли и притежават ядро. Докато при бозайниците [[далак]]а е основният кръвотворен орган то при птиците тази функция основно се поема от [[костен мозък|костния мозък]].