Ангел Гацо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8810088 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире |
||
Ред 13:
Гацо е роден във [[воден]]ското село [[Саракиново]] (днес Саракини, Гърция) в 1771<ref>[http://dim-rizou.pel.sch.gr/papers/mart2007/paper3.htm Μαθητική εφημερίδα Δημοτικού Σχολείου Ριζού]</ref> или според други източници към 1760 - 1764 година.<ref>„История на България. Българско възраждане XVIII - средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.</ref> Става хайдутин и при избухването на Гръцкото въстание играе важна роля в [[Негушко въстание|Негушкото въстание]]. След падането на [[Негуш]] успява да се спаси в планината [[Каракамен]] заедно със сина си [[Мицо Гацо]] и брат си Петър Гацо, но жена му и останалите му деца попадат в плен у османците.<ref>[http://www.maknews.com/html/articles/stefov/stefov43.html Risto Stefov. "Wake of the 19th Century Balkans and the Negush Uprising"]</ref> Гацо заедно с Мицо и [[Анастасиос Каратасос]] заминава на юг, където продължава участието си във въстанието съвместно с [[Георгиос Караискакис]]. Участва в битката при Пета, където се спасява като по чудо и минава със 120 души в Пелопонес, където участва в разгрома на османците при Дервенаки. В 1823 година се сражава заедно с Каратасос при Трикери и в Северните Споради. След това се прехвърля в [[Пелопонес]], където участва в сраженията срещу [[Ибрахим паша]]. В 1826 година отива на [[Евбея]], където оглавява собствен отряд и участва в битката при [[Аталанти]].
Гацо е високо ценен от лидерите на въстанието
{{цитат|''Отечеството ще те почете заслужено и опирайки се на него, ти ще получиш привилегии и права на родолюбец и ще те опознаят като такъв и ония, които те наричат днес и се отнасят към тебе като към чужденец.''<ref>Εθνική Βιβλιοθήκη τής Ελλάδος, τμήμα Χειρογράφων Αρχείον Αγώνος, άρ. 19169. Цитирано по: Тодоров, Николай. „Балкански измерения на гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите.“, Издателство на Отечествения фронт, 1984, София, стр. 100.</ref>}}
|