Ангел Узунов: Разлика между версии

'''Ангел (Ангеле) Димитров Узунов''' с псевдоними '''Батя''' и '''Надеждин'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО -– псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.14, 69</ref> е [[Българи|български]] [[адвокат]] и [[революционер]], началник на Кюстендилския пункт, запасен член на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство на ВМОРО]], депутат в [[Народното събрание]].<ref name="Обзор">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1986|publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |isbn= |pages= 270 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Obzor._.7%281%29.pdf |accessdate= }}</ref>

Узунов е роден на 8 май 1886 година в [[Охрид]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. Син е на учителя [[Димитър Узунов (общественик)|Димитър Узунов]] и брат на революционера [[Христо Узунов]]. Учи в [[Скопско българско педагогическо училище|Скопското българско педагогическо училище]]<ref name="Обзор"/> и в 1906 година завършва [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]]. През септември 1915 година младши подофицер Узунов завежда разузнавателен пункт №1 в Кюстендил на [[Партизански отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия|Партизанския отряд]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия]].<ref>Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 139. ISBN 954-8187-10-8</ref> По-късно след българското настъпление при намесата на България в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] става началник на разузнавателния пункт в [[Щип]], а после във [[Велес]], където заменя [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]].<ref>Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 -– 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9</ref>