Антоним: Разлика между версии

Логическият модел на противоположностите става в езика модел на антонимията чрез думите антоними. Най-разпространената дефиниция ги определя като думи с противоположно значение. Необходимо е към нея да се добави и още това, че антонимите назовават контрастни понятия, които смислово и логически в някакво отношение са съотносими, т.е. антонимите имат еднакви граматични значения, принадлежат към една и съща лексикална парадигма, взаимно се отричат, но в същото време взаимно се свързват и предполагат един друг, тъй като единият антоним се създава и разбира чрез другия. Например антонимите ''бял-черен'' са проява на едно и също нещо. Те едновременно означават предел в проявата на качеството и предизвикват асоциация за противоположна неразривна връзка на две видови понятия в рамките на родовото понятие „който е без хроматични тонове“. Използването на единия антоним, например преден, предизвиква представата чрез семантичен анализ и за другия член на антонимната двойка -– заден. При антонимите един и същ техен общ съществен семантичен и логически признак е основа за съпоставянето. Той е техен семантичен коефициент. Антонимите се съпоставят парадигматично по един диференциален признак на противоположните семи в техните значения. Той се съдържа в двата члена на противопоставянето, но на лексикално равнище е изразен с две различни думи, с определено отрицание на единия от антонимите: ''тежък'' -– „който има голямо тегло“ -– ''лек'' „който има малко тегло“, ''зима'' „най-хладното време в годината“ -– ''лято'' -– „най-топлото време в годината“. В антонимната двойка ''много-малко'', общата сема е количеството, а в ''болен-здрав'' -– състоянието на организма. От тези определения произтичат най-важните лексикално-семантични признаци на антонимите -– да изразяват пределно отрицание на противоположни значения чрез контрастни асоциативни и семантични връзки. Тази връзка обаче трябва да е общоприета и редовна. Следователно антоними има само тогава, когато се свързват две и повече семантично съотносими думи, противоположни по значение.

В структурно отношение антонимите образуват затворени парадигми -– антонимни редове или антонимни двойки: ''приятел-враг'', ''начало-край'', ''често-рядко'', ''движение-покой'' и т.н. В редки случаи при т.нар. антонимни сраствания, когато единият член от двойката отсъства, е възможно тя да остане незапълнена: ''не-вярно'',''не-хайство'',''не-обходим''. Не всяка дума обаче има антоним. Трудно е да си представим антоними на съществителните с конкретно неоценъчно значение като ''дом'', ''стол'', ''книга'', ''топка'', ''стена'', ''ябълка'', ''улица'', ''стадион'' и на прилагателните ''жълт'', ''син'', ''копринен'' и т.н. Нямат антоними имената на хора и географски названия -– Иван, Рила, Арда; числителните имена и по–голямата част от местоименията, тъй като те не назовават противоположни понятия -– в техните значения няма оценъчни качествени признаци или пряка непосредствена съотнесеност с понятие за предмет. С малки изключения, нямат антоними и качествените прилагателни за назоваване на цветове и техни оттенъци -– ''зелен'', ''червен'', но ''бял-черен'', ''тъмен-светъл''.образуват антонимни двойки и думи, които са противопоставени, но не означават признаци или противоположна насоченост както при ''гласна-съгласна'', ''лек-товарен'', ''ставам-лягам''. Двойки думи като ''деца-родители'', ''рождение-смърт'', ''любов-ненавист'', които не изразяват полярни понятия, но които са свързани семантично или по сходство, могат да послужат в подходящ текст за образуване на антоними, макар че не дават възможност за образуване на ярки контрасти.

Терминът антоним е съотносим с термина синоним. И в двата случая се касае за семантични групи, в които се обединяват различни по звуков състав думи: при синонимите -– с близко значение, а при антонимите -– с противоположно, по най-общия и най-съществения за тяхното значение семантичен признак. И в двата случая са налице общи семи, които при антонимите не са само различни, но и противоположни. Когато една дума има синоними, те могат да бъдат също антоними на думата, с която се противопоставя доминантният синоним: ''страхлив-смел''(храбър, безстрашен), ''разум'' (ум, разсъдък)''-безумие''(безразсъдство). Една и съща лексикална единица може да се употреби с други, едновременно в антонимни и синонимни отношения. Това явление се определя като антонимия на синонимните редове или като синонимия на антонимните противопоставяния.

Това са антоними които изразяват взаимодопълващи се противоположности. При тях няма среден промеждутъчен член -– скалата на противопоставянето е представена от два противоположни члена, които се допълват един друг до цялото, така че отрицанието на единия определя значението на другия: ''истина-лъжа'', ''влажен-сух'', ''жив-мъртъв'', ''мъж-жена'' и т.н. Към комплементарните се отнасят и антонимите, образувани с представките ''не-'', ''без-'', ''а-'', ''анти-'': ''логичен-нелогичен'', ''морален-аморален'', ''користен-безкористен'', ''фашист-антифашист''.

Антонимите се употребяват във всички видове езикови съобщения. Основната им функция е да изразяват противоположност, която не зависи от контекста. Тази им функция може да бъде използвана за различни цели: като информация за посочване на предел в проява на качества, действия, отношения, за усилване образа и впечатлението. В речта антонимите се употребяват по два начина -– като се противопоставят или като се съчетават, в научни съчинения -– за създаване на терминологични противопоставяния, в художествени текстове са важни изразителни средства в различни стилистични средства.