Аполо 15: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +))
м замяна с n-тире
Ред 80:
Космическият кораб за първи път е снабден с модул с научни инструменти (на [[английски език]]: ''Scientific Instrument Module — SIM'' - научен инструментален модул) и доставя до Луната малък изкуствен спътник, стартиран в края на мисията. По пътя обратно към Земята, пилотът на командния модул [[Алфред Уордън]] направи първото [[излизане в открития космос]] в междупланетното пространство, за да демонтира и прибере заснетите фотофилми.
 
Командният модул на кораба (СМ-112) „Индевър“ (на английски език: ''„Endeavour'' - “устрем") е кръстен на легендарния кораб „Индевър“, с който британския пътешественик и откривател [[Джеймс Кук]] прави първото си околосветско пътуване през 1768-1771 г. Лунният модул (LM-10) е наречен „Фалкон“ (на англ.: ''Falcon'' - „сокол“) - талисмана на Академията на ВВС и [[USAF]] на САЩ. Всички членове на екипажа са офицери от USAF.
 
За първи път е използвано лунно превозно средство - [[Лунар Роувър]], с помощта на който са изминати общо 27.9 km и са събрани и доставени на Земята 77 кг проби от лунната почва.
 
== Нововъведения по време на полета ==
Ред 101:
* Добавена е система за съхраняване на 1200 cm³ урина на човек на ден и 100 cm³ на кондензат от ранцевите животоподдържащи системи на човек на час.
* Инсталирана е допълнителна термоизолация за по-дълъг престой на лунната повърхност.
* Разширени са товарните отделения на кацащата степен (за доставяне на [[Лунар Роувър]] и на научното оборудване (''Modular Equipment Stowage Assembly MESA'', „хранилище за модулно оборудване“). Капацитета им е увеличен от 91 кг (на „Аполо 14“) до 272 кг за сегашната мисия.
* С около 25 см е удължено соплото на двигателя за кацане.
* Увеличаването размера на горивните резервоари на кацащата степен с 8,5 cm увеличава капацитета им на 521 кг, което дава възможност да се удължи времето на „висене“ на лунния модул над повърхността на 157 секунди (на „Аполо 14“ е 140 секунди).
Ред 108:
В предишните полети връзката е осъществяване чрез антена, монтирана на лунния модул. По време на тази мисия обаче екипажът на „Аполо 15“ ще е много по-подвижен (с „Lunar Rover“), и има нужда от нова комуникационна система, която да работи, дори когато превозното средство „изчезне“ от погледа на лунния модул. За това е разработена т.нар. Лунен предавател на информация (на английски: ''Lunar Communications Relay Unit — LCRU'') с размерите на малък куфар. Той се закрепва отпред на „Lunar Rover“, но е проектиран и да се пренася на ръка. Лунният предавател на информация може да работи в няколко режима: 1) мобилен — когато „Ровърът“ е в движение; 2) стационарен — по време на престой; 3) преносим — в случай на повреда на „Lunar Rover“ единия от астронавтите ще трябва да го носи в ръка и 4) режим на дистанционно управление — операторите от Земята могат да насочват камерата и променят нейния ъгъл на наклон, когато астронавтите се отдалечават от лунния автомобил или по време на излитането на лунния модул.
 
В последния режим, предавателят работи заедно с друга новост — устройство за контрол на телевизионна камера по команда от Земята (на английски: ''Ground Controlled Television Assembly GCTA''). Лунния предавател на информация има три антени: 1) късовълнова параболична антена за предаване на цветен телевизионен сигнал с диаметър около 1 м (предава сигнал когато астронавтите са на място и те я насочват ръчно към земята); 2) късовълнова спирална антена (за връзка когато астронавтите са в движение с „Lunar Rover“ и параболичната не е разгъната и 3) УКВ-антена, предаваща гласа на астронавтите и телеметрични данни от раниците със животоподдържащите системи. Всички заедно, позволяват астронавтите да поддържат надеждна връзка със Земята, далеч от лунния модул и за първи път става възможно прякото наблюдение действията на екипажа на екран през цялата им дейност извън модула.
 
=== Оборудване на астронавтите ===