Апосиопеза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
'''Апосиопеза''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ἀποσιώπησις, ''замълчаване'') е [[стилистична фигура]] в [[реторика]]та, при която [[оратор]]ът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си, обикновено под влияние на силно вълнение или притворство. По този начин се предизвиква обрат в мислите на слушателите. Освен в реториката, замълчаване се използва в [[драматургия]]та и [[белетристика]]та.
 
Графически апосиопезата се обозначава с [[многоточие]].
 
== Примери ==
''Това е човек, който... Ах... човек... човек... един човек всъщност.''
: „[[Тартюф]]“, [[Жан-Батист Молиер]]
 
''И мене ми е по-добре в хотела, ама хайде, рекох, Иречек, наш човек...''
: „[[Бай Ганьо]]“, [[Алеко Константинов]]
 
<i><poem>Там аз за мило, за драго,
Ред 15:
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка. </poem></i>
: „[[На прощаване]]“, [[Христо Ботев]]
 
== Вижте също ==