Арнолд Зомерфелд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -и век ---> век
м замяна с n-тире
Ред 41:
Заедно с [[Макс Планк]], [[Алберт Айнщайн]] и [[Нилс Бор]] Арнолд Зомерфелд принадлежи към кръга учени, които в началото на XX век създават новия фундамент на физиката - съвременната [[теоретична физика]] с главните ѝ направления — [[квантова механика|квантовата механика]] и [[теория на относителността|теорията на относителността]]. Зомерфелд е бил не само изтъкнат учен, но и талантлив преподавател. Приносът му в науката се състои не толкова във формулировката на нови революционни физически теории, колкото в прилагането на най-новите математически методи за решаването на физически и технически задачи. Забележителен негов принос в ранната квантова теория е уточняването на [[модел на Бор|модела на Бор]], с чиято помощ се удава да се обясни тънката структура на спектралните линии на водородния атом. Освен това той разработва теория на [[рентгеново лъчение|рентгеновото излъчване]], подобрява теорията на електроните в [[метал]]ите (теория на Друде), като прилага квантово-механичен подход и създава пълна теория на въртенето на пумпала. Зомерфелд е един от първите физици, възприели и приложили [[Специална теория на относителността|специалната теория на относителността]] на Айнщайн и по такъв начин допринесли за признанието ѝ.
 
От научната школа по теоретична физика на Зомерфелд са излезли много известни физици, голям брой от тях нобелови лауреати. Тази школа е оказала силно влияние върху развитието на физиката, особено на квантовата теория и на нейното разпространение не на последно място и затова, че много от катедрите в Германия и САЩ били оглавени от възпитаници на Зомерфелд. Двама от основоположниците на квантовата механика [[Вернер Хайзенберг]] и [[Волфганг Паули]] са били негови аспиранти. Сред учениците му са били и Питър Дебай, [[Ханс Бете]] и [[Лайнъс Полинг]].
 
== Източници ==