Арсений Тарковски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-ru}} |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 31:
== Биография ==
Арсений Тарковски е роден на [[25 юни]] [[1907]] година в [[Елизаветград]] (по-късно [[Кировоград]]), [[Украйна]], в дворянско семейство. Майка му е учителка, а баща му е стар народоволец, който знае 7 чужди и 2 древни езика. Преди революцията Елизаветград е
През [[1923]] г. заминава за [[Москва]], през [[1924]] г. вече сътрудничи на вестник ''„Гудок“'', в който води рубрика със стихотворни фейлетони. В редакцията работят такива известни писатели като [[Михаил Булгаков]], [[Юрий Олеша]], [[Иля Илф и Евгений Петров]], [[Валентин Катаев]]. По това време се запознава с [[Осип Манделщам]], а по-късно и с [[Марина Цветаева]], която наскоро се е завърнала от емиграция. През [[1924]] г. кандидатства в Брюсовския институт за художествено слово, който обаче е закрит след смъртта на Брюсов. През [[1925]] г. постъпва във Висшите държавни литературни курсове, които завършва през [[1929]] г. Пише стихове, които публикува в студентски сборник през 1926 г.
Ред 40:
== Творчество ==
След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през ''1946'' г. тя е ''„заклана“'' по думите на самия поет. Книпович пише в рецензията си: ''„Много талантливият поет Тарковски принадлежи към този черен пантеон, към който се числят току-що репресираният поет Манделщам, разстреляният белогвардеец Гумильов (макар той никога да не е бил белогвардеец), А.Т.Ахматова, за която току-що имаше постановление, и Ходасевич.“''
Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга ''„Преди снега“'' ([[1962]]).В кратката анотация към стихосбирката се казва: „''Арсений Тарковски, широко известен преводач, се представя в книгата
[[Анна Ахматова]] оценява високо стихосбирката, нарича я ''„скъпоценен подарък за съвременния читател“''. Почти по същото време на екран излиза филмът на [[Андрей Тарковски]] „[[Иваново детство]]“, в който бащата на кинорежисьора чете сам свои стихове. Творбите на Арсений Тарковски звучат и в други филми на сина му като „[[Сталкер]]“ и „[[Огледало]]“, в който звучи едно от най-одухотворените му послания „Първи срещи“, завършващо с пронизващите стихове: ''„Когато ни преследваше съдбата, тъй както някой луд с бръснач в ръка“.''
[[
Дори и след като е „разрешено“ да го печатат, той продължава да бъде упорито премълчаван като автор и да е представян от официалната критика като талантлив преводач, но не и като поет с огромно значение. От 1962 г. до смъртта му (27.05.1989) излизат: „На Земята – земното“ (1966), „Вестител“ (1969), „Стихотворения“ (1974), „Зимен ден“ (1980), и „Избрано“ (1982), „Стихове от различни години“ (1983), „Звезди над Арагаци“ (1988). Последната книга
В предговора си към книгата му „Стихотворения“ Маргарита Алигер пише: „''Да се говори за стихове e въобще трудно, а за прекрасни стихове – двойно по-трудно. Възприемаш ги с чувствата си като музика, (а нима е леко да се разкаже за нея? Но ако все пак заставиш себе си да се освободиш от магията на поезията и да се вгледаш в поезията на Тарковски, ще стане очевидно неговото изкуство да възвръща на думите истинската им стойност и тежест, умението му внимателно да вгражда в своя речник нова дума или ново понятие, които озаряват изведнъж с нова светлина цялото стихотворение.“''
Ред 55:
== Поезия ==
* ''„Перед снегом“'' (1962)
* ''„Земле
* ''„Вестник“'' (1969)
* ''„Волшебные горы“'' (1978)
* ''„Зимний день“'' (1980)
* ''„Избранное“'' (събрани съчинения
* ''„Стихи разных лет“'' (1983)
* ''„От юности до старости“'' (1987)
| |||