Афанасий Селишчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: латинизация на векове |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 30:
== Научни приноси ==
Селишчев е сред най-големите руски слависти на XX век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, славянските говори в [[Албания]] и българските в [[Македония (област)|Македония]], по балканистика, славянска палеография и топонимика.
Смята македонските говори за част от [[български език|българския език]] и рязко критикува сърбизиращата концепция на [[Александър Белич]], но според [[Самуил Бернщейн]] възразява, когато в България от неговите теории се правят политически изводи за принадлежност на територията.<ref>С. Б. Бернштейн. Зигзаги памяти, М., 2002, с. 228: В предговора на преводача е написано, че Селишчев е „един от най-авторитетните защитници на българските права над Македония“. Това предизвиква гнева на Афанасий Матвеевич… „Това е работа на българите и ние не трябва да се вмесваме в техните дела - казва Селишчев. Формирането на националното съзнание е сложен процес… това е дело на политиците, а не на учените“. Бернщейн дори твърди, че впоследствие в своя курс по славянска филология, изнесен в 1938 г., Селишчев упоменава македонския като отделен език и одобрява статията на Бернштейн за македонския език в Голямата съветска енциклопедия.</ref> В издадените през 1968 г. избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия.<ref>Селищев, А. М. Избранные труды, Москва 1968, с. 580—581</ref> Член е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] в София.
Селишчев е автор на големия труд „Диалектологический очерк Сибири“ (выпуск 1, 1921), на социолингвистически трудове за промените в руския език след [[Октомврийската революция]]: „Язык революционной эпохи“ (1928; трудът бързо става полузабранен заради цитатите от Троцки, Каменев и други; преиздаден, 2003), „О языке современной деревни“ (1939). Посмъртно е издадена книгата „Старославянский язык“ в 2 части (1951-1952), която е сред най-добрите описания на езика на най-старите писмени паметници, имащо и стойност на учебник, преиздадена през 2001 и 2006 г.<ref name="ЕПК2 248"/>
== Основни трудове ==
[[
* Введение в сравнительную грамматику славянских языков.
* [[Очерки по македонской диалектологии]]. — Казань, 1918. — Т.1. — [http://promacedonia.org/seli_omd/index.html 284 с.]
* Диалектологический очерк Сибири.
* Язык революционной эпохи. Из наблюдений над русским языком последних лет (1917—1926).
* [[Полог и его болгарское население|Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии]]. — София, 1929. — [http://promacedonia.org/seli_polog/index.htm 439 с.]
* [[Славянское население в Албании]]. — София, 1931. — [http://www.kroraina.com/seli_sna/index.html 352 с.]
* [[Македонская диалектология и сербские лингвисты]].
* Славянское языкознание. Т.1. Западнославянские языки: Учеб. пособие.
* [http://promacedonia.org/pdf/seliscev_staroslavjanskij.html Старославянский язык. В 2-х ч.: Учеб пособие. — М.: Учпедгиз, 1951—1952.]
*: Ч.1: Введение. Фонетика.
*: Ч.2: Тексты. Словарь. Очерки морфологии.
* Избранные труды. М., 1968.
== Литература ==
* [[Самуил Бернщейн|Бернштейн, Самуил]]. А. М. Селищев
* Ашнин Ф. Д., [[Владимир Алпатов|Алпатов В. М.]]. „Дело славистов“: 30-е годы. Москва, Наследие, 1994.
| |||