Разлика между версии на „Георги Трайчев“

редакция без резюме
м (Премахната редакция 8810099 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
| описание = български просветен деец и революционер
| портрет-описание =
| роден-място = [[ПрилепБОгданци (град)|ПрилепБогданци]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| общомедия = Georgi Traychev
| награди = }}
}}
'''Георги Трайчев Георгимайков''' (срещан и като '''Гьоргимайков'''), с псевдоними '''Вестителов''', '''Г. Майков''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25</ref> е [[българи|български]] [[просветен деец]], [[фотограф]] и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].<ref name="Николов 171">{{cite book |title= Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник |last= Николов |first= Борис |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= |location= София |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
 
==Биография==
[[File:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Трайчев е втори отзад от ляво на дясно.]]
[[File:Prilep Exarchist school teachers 1892-1893.JPG|мини|250п|Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. [[Антон Попстоилов]], [[Йордан Янчулев]], [[Спиридон Мирчев]], [[Козма Георгиев]], доктор [[Йордан Бомболов]] (директор), [[Пере Тошев]], [[Даме Груев]], Георги Трайчев и [[Никола Смичков]]. Втори ред: [[Юрдан Попконстантинов]], [[Недялко Дамянов]], [[Илия Хаджитошев]], [[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]], Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.]]
 
Георги Трайчев Георгимайков е роден вна 2 октомври 1869 година в град [[Богданци (град)|Богданци]] или в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Завършва с четвъртия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска гимназия]]<ref name="Кандиларовъ 89">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=89 }}</ref> и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.<ref name="Николов 171"/>
 
До [[Балканска война|Балканската война]] работи като училищен инспектор н Дебърска епархия.<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=270 "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941, с. ІІІ]</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф [[Любомир Милетич]] в рамките на [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|Научната експедиция в Македония и Поморавието]]. Пише спомени и книги на македонска тематика.<ref>Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 - 789.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.</ref>
През 20-те години на ХХ век е учител в ІV Софийска прогимназия.
 
Умира в София вна 28 януари 1943 година.<ref name="Николов 171"/>
 
== Трудове ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=564 „Какво са дали македонците на българското племе“], статия, публикувана в списание „Отец Паисий“, г. III, кн. 1, София, 1930 г.
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=744 "Миналото на град Прилеп"], София, 1925 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1334 "За родното мѣсто на прочутия църковенъ пѣвецъ Иоанъ Кукузелъ", публикувано в сп. "Училищен преглед", книга 39, София, 1940 година]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1587 "Принос към историята на първия охридски архиепископ Йоан от Дебърско", публикувано в сп. "Училищен преглед", книга 39, София, 1940 година]
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1186 "Спомени от 50-годишният ми юбилей; 1891-1941", София, 1942 година]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1220 "Славянски свидетелства за езика на македонските българи"], публикувано във в-к "20 юлий", год. I, бр. 15, София, 20 юли 1924 г.