Банатска българска книжовна норма: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м замяна с n-тире |
||
Ред 6:
== История на банатската книжовна норма ==
Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на [[хърватски език|хърватската]] редакция на [[латиница]]та, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в [[България]]. Банатският български език е кодифициран през [[1866]] г. от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е „Balgarskotu pravopisanj“ на учителя от Винга [[Йосиф Рил]]. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т.е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на различните диалекти. В периода 1860–1896 г. банатският български език е бил основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до [[1918]]), а след това
== Особености на банатската книжовна норма ==
Народният говор на банатските българи може да се класифицира като източнобългарски диалект. Типична черта на банатския говор е гласната „[[ы]]“, която замества „и“. Друга присъща фонологическа особеност на банатския български диалект е наличието на „é“, която се произнася вместо ударено „е“, редукцията на „o“ в „у“ и най-характерната особеност на източнобългарските говори — редукция на „e“ в „и“. Банатските българи казват ''puljé'' вместо ''поле'', ''sélu'' вместо ''село'', ''ugništi'' вместо ''огнище''. Друга особеност на банатския говор е палатализацията на крайния съгласен звук, което е типична черта и в други [[славянски езици]], но в [[български език|българския език]] тази особеност се среща само в диалектите
В лексикално отношение в езика на банатските българи има много заемки от [[немски език|немски]] (''drot'' от немското ''Draht'', „жица, тел“; ''gang'' от ''Gang'', „антре, коридор“), [[унгарски език|унгарски]] и [[сръбски език|сръбски]], което се дължи на близките контакти на банатските българи с останалите народи в многоетническия Банат. Заемките в езика на банатските българи представляват около 20% от речниковия състав. Силното унгарско влияние може да се открие и по начина, по който се именуват някои от банатските българи. То следва унгарското подреждане на фамилните имена, при което първо се казва фамилното име, а след това малко име, например ''Marija Velčova'' се изписва като ''Velčov Marija''. От женските фамилните имена често отпада и окончанието „а“, така ''Velčova'' става ''Velčov''.
| |||