Септемврийско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 22:
'''Септемврийското въстание''' от [[1923]] г. е неуспешен бунт, организиран от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск от [[Коминтерн]]а, като опит за сваляне на режима на [[Демократическия сговор]], установен с [[Деветоюнския преврат]]. В него се включват също така леви [[БЗНС|земеделци]] и [[анархизъм|анархисти]]. Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в [[България]]<ref name="stoj4o">История на България, С., изд. „Христо Ботев“, 1993 </ref>. ''Септемврийско въстание'' като понятие е наложено от българската марксистка историография. Съвременната историография, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като '''Септемврийски бунтове'''.<ref name="tom10">Голяма енциклопедия България, том 10, Главен редактор акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща Труд, София, 2012, с. 3992, ISBN 978-954-8104-32-6 (т.10) ISBN 978-954-398-156-4 (т.10)</ref>
 
== Неутралитет на БКП и подготовкаподготовкkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkkk
а на въстанието ==
По отношение на [[Деветоюнския преврат]] и последвалото го [[Юнско въстание]] ръководството на [[БКП]] заема позиция на неутралитет, тъй като смята случващото се в страната за „борба за власт между градската и селската [[буржоазия]]“. Тази позиция е плод на схващанията на старите дейци на партията, начело с [[Димитър Благоев]] и [[Тодор Луканов]], които смятат, че в [[България]] не е назряла [[революционна ситуация|революционна обстановка]]. Те са противници на такъв радикален курс на борба, поради това че БКП е легална и парламентарно представена партия (в [[20 Обикновено Народно събрание|20 ОНС]] тя има 16 депутати и е втората политическа сила след БЗНС<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, с.468 ISBN 978-954-528-790-9</ref>). Политическият опит на създателя на социалистическото движение в България Димитър Благоев го кара да се противопостави на каквито и да било прибързани революционни действия на [[Леви комунисти в БКП|левите комунисти в БКП]], което би поставило партията извън закона и в политическа изолация за дълги години. Същевременно партийни организации в страната се обявяват за противодействие на преврата, някои дори се включват в [[Юнското въстание]].