Беньо Цонев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 34:
От ранните произведения на Беньо Цонев трябва да бъде отбелязано проучването му „За ударението в българския език, сравнено с ударението в другите югоизточни славянски езици“, което съставлява съществен принос към славянската [[акцентология]].
Главна цел, на която Беньо Цонев подчинява енергията си на учен и изследовател, е написването на пълна история на българския език. В статията „Увод към историята на българския език“ той определя три главни задачи, към разрешаването на които трябва да се насочат българските езиковеди: „1. Да се установи какъв е бил българският език, когато се отделя от другите нему сродни езици. 2. Как се менява и развива българският език, докато живее отделно и само за себе си. 3. Какъв е сега българският език след всичките си менитби“. Изчерпателен и точен отговор на тези въпроси Беньо Цонев започна да дава в много свои проучвания и по този начин подготвя здрави основи за създаване на научна история на българския език. Само първият том на замислената от него многотомна история на българския език излиза приживе му
Беньо Цонев е привърженик на историческия подход при разглеждане на езиковите факти. Негови са описанията на редица известни днес на научната общност славянски ръкописни сбирки, както и изданията на множество стари български писмени паметници. През 1905 г. излиза описанието му на [[Кюстендилското четвероевангелие]], а на следващата година (1906) като книга 1 от поредицата „[[Български старини]]“, издавана от [[Археографска комисия|Археографската комисия]] при Министерството на просветата, обширното [[палеография|палеографско]] и езиково описание на [[Добрейшово евангелие|Добрейшовото четвероевангелие]] - среднобългарски паметник от XIII век. Като книга 4 на тази поредица Беньо Цонев издава и [[Врачанско евангелие]] от XIII век.
Ред 40:
Друг важен аспект в дейността на Беньо Цонев са [[кодикология|кодиколожките]] и палеографските му изследвания на славянски ръкописи от Средновековието и османския период: неговите описи на ръкописната сбирка на [[Рилски манастир|Рилския манастир]], ръкописните и старопечатни книги в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека в София]], на славянските ръкописи и старопечатни книги в [[Народна библиотека „Иван Вазов“|Пловдивска народна библиотека]] и библиотеката на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], на славянски ръкописи в [[Хърватска библиотека в Загреб|Югославянската библиотека в Загреб]], [[Държавна библиотека в Берлин|Кралската библиотека в Берлин]] и други известни книгохранилища.
Българската диалектология съставлява постоянен и траен интерес за Беньо Цонев. За него диалектите са и първоизточник в изясняване на историческия развой на езика, и средство, с помощта на което съвременният книжовен език може да се обогати и устрои. Голяма негова заслуга е съставянето на „Програма за изучаване на българските народни говори“, с която активизира диалектните проучвания в България. С тази програма той дава възможност на свои студенти и последователи да направят описания на диалектите на много селища и по такъв начин да дадат конкретни факти за младата българска диалектоложка наука. Сам той по време на многобройните си командировки из страната проучва редица особености на българската диалектна реч и пръв установява важни диалектни граници и класификации на говорите. По време на [[Първата световна война]], Беньо Цонев е поканен и участва в [[Научната експедиция в Македония и Поморавието]]. През годините 1916, 1917 и 1918, когато [[Поморавие]]то е в рамките на [[Моравска военноинспекционна област|Моравската военноинспекционна област]], той извършва проучвания на тъй наречените [[преходни говори]]. През 1918 г. излиза първо с обобщен доклад озаглавен „Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 - 1917 г.“, а впоследствие излиза и книгата му „Произход, име и език на моравците“. Беньо Цонев след проучванията си на място, застъпва тезата, че моравския говор е краен западнобългарски говор както по [[етимология]], така и по езикови характеристики и особености. Според гласната, която е застъпник на старобългарската голяма [[носовка]] в българската езикова територия, той определя пет говорни групи: ''ъ'' - говори (''ръка, зъб, дъб, мъж''), ''а'' - говори (''рака, заб, даб, маж''), ''о'' - говори (''рока, зоб, доб, мож''), ''е'' - говори (''река, зеб, деб, меж'') и [[у-говори|''у'' - говори]] (''рука, зуб, дуб, муж''). Беньо Цонев очертава точно по селища и тъй наречената „[[ятова граница]]“, която по изговора например ''бял-бел'' разделя българското езиково пространство на две основни наречия
Взаимните връзки между българския език и другите, най-вече съседни и сродни езици, също са предмет на изследване и внимание от страна на Беньо Цонев. На тези връзки, стари и по-нови, той посвещава редица свои студии.
Важна част от езиковедската дейност на Беньо Цонев е посветена на въпросите за правописа и книжовния език. Много са неговите статии, публикувани във вестници и списания, в които той обяснява и предлага как може да се стигне до правилност, благозвучие и изразителност в устната и писмената реч на българина. В част от тези свои статии, той прилага резултатите, до които е стигнал в своите проучвания върху развитието на българския писмен и говорим език. Беньо Цонев е съавтор на „Български тълковен речник“
Характерна особеност за научната дейност на Беньо Цонев е свързването на езиковото развитие с литературната и творческа дейност на видни български книжовници и писатели, включително [[Паисий Хилендарски]], и предимно тези живели преди него, които са създатели на тъй наречената „[[дамаскинска книжнина]]“. В списанията и вестниците от началото на XX век, и особено в списание „[[Български преглед]]“, един от редакторите на което е и той, се появяват много критични статии и рецензии по [[стилистика]], теория на [[проза]]та и [[поезия]]та, придружени от редица анализи и оценки за литературната дейност на [[Иван Вазов]], [[Петко Тодоров]], [[Тодор Влайков]] и други български писатели. Първото издание на [[Алеко Константинов|Алековите]] пътни впечатления от [[Съединени американски щати|Америка]] излиза придружено от негова бележка. През 1908 г. написва текста на [[туризъм|туристически]] марш, наречен „Песен походница“.
Ред 51:
Заниманията и интересите на Беньо Цонев не се ограничават само с университетската наука. Той взема активно участие в културния живот на страната, редактира списания, изнася [[Сказка|сказки]], проявява се и като добър преводач. Многобройни са неговите прозаични и поетични преводи от [[руски език|руски]], [[френски език|френски]] и [[сърбохърватски]] език. Той превежда на български език произведения на [[Емил Зола]], [[Алфонс Доде]], [[Виктор Юго]], П. Прадович и други чуждестранни автори.
Научната дейност на Беньо Цонев е свързана с българския език, взет в най-широкия смисъл на думата
== Памет ==
Ред 61:
* „За произхождението на ′Троянска притча′“. – ''Сборник за народни умотворения'', т. 7, 1892, с. 224-244.
* „Програма за изучаване на българските народни говори“. – ''Сборник за народни умотворения'', т. 16-17, 1900, с. 879-911.
* (изд.) Добрейшово четвероевангелие
* [http://ia700304.us.archive.org/15/items/opisnarukopisiti01sofiuoft/opisnarukopisiti01sofiuoft.pdf Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. 1). София, 1910], също така т. 2 и т. 3. София.
* „Определени и неопределени форми в българския език. Ректорска реч, държана на 25.XI.1910“. Годишник на Софийския университет. Историко-филологически клон VII (1910/11), с. 1-18.
| |||