Уикипедия

Анархизъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 17:
{{основна|История на анархизма}}
 
Първите анархистки идеи възникват в древногръцката и древнокитайската философия (макар, че данни за някакъв протоанархизъм могат да се видят и в други страни по света, включително и [[Египет]]).<ref>Неттлау М. [http://avtonom.org/lib/theory/nettlau/history.html Очерци по история на анархическите идеи и статии по разни въпроси] – Детройт: Издателство: Профсоюз г. на Детройт, 1951. стр. 40 </ref> Действително се твърди, че анархистични теми могат да бъдат открити още в творбите на таоистките мъдреци [[Лаодзи]] <ref>{{икона|en}} Peter Kropotkin, "[http://dwardmac.pitzer.edu/Anarchist_Archives/kropotkin/britanniaanarchy.html Anarchism]", Encyclopædia Britannica 1910</ref> и [[Чжуанзи]]. Чжуанзи пише следното „Има нещо такова, като да оставиш човечеството на собствения му ход; никога не е имало нещо като управление на човечеството [с успех]“ и „Дребният крадец отива в затвора. Големият бандит става управник на нация“ и т.н. <ref>{{икона|en}} Murray Rothbard. "[http://www.mises.org/journals/jls/9_2/9_2_3.pdf Concepts of the role of intellectuals in social change toward laissez faire]" (PDF)</ref> Към древногръцките протоанархисти традиционно са отнасяни [[софисти]]те ([[Антифонт]], [[Диоген Синопски]] и други) и [[циници]]те, както и техният съвременник [[Зенон от Китион]], основателят на [[стоицизъм|стоицизма]]; те също въвеждат подобни теми.<ref>{{икона|en}} Peter Kropotkin, "[http://dwardmac.pitzer.edu/Anarchist_Archives/kropotkin/britanniaanarchy.html Anarchism]", Encyclopædia Britannica 1910</ref> <ref>{{икона|en}} [http://www.iep.utm.edu/c/cynics.htm Cynics] в [http://en.wikipedia.org/wiki/Internet_Encyclopedia_of_Philosophy Internet Encyclopedia of Philosophy] от Julie Piering </ref>
 
Все пак модерният анархизъм произтича от [[секуларна]]та мисъл на [[Просвещение]]то, и по-точно аргументите на [[Жан-Жак Русо]] за централното място на свободата в [[морал]]а <ref>{{икона|en}} "[Anarchism]", Encarta Online Encyclopedia 2006 (UK version)</ref>. Макар, че в края на [[19 век]], терминът „анархист“ има изцяло позитивна конотация <ref>{{икона|en}} "[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20061207.shtml Anarchism]", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото – Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от [[ББС]] с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.</ref>, все пак той за първи път влиза например в [[английски език]] през 1642 по време на Английската гражданска война като обиден термин, използван от роялистите за ругаене на онези, които причиняват безредици <ref>{{икона|en}} "[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20061207.shtml Anarchism]", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото – Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от [[ББС]] с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.</ref>. По време на Френската революция се използва положително от някои, като Разгневените (''Enragés'') <ref>{{икона|en}} Sheehan, Sean. Anarchism, London: Reaktion Books Ltd., 2004. p. 85</ref>, особено в опозиция на якобинската централизация на власт, намирайки едно такова „революционно управление“ за [[оксиморон]]но <ref>{{икона|en}} "[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/inourtime/inourtime_20061207.shtml Anarchism]", BBC Radio 4, In Our Time, 7 декември 2006. Домакин в студиото – Мелвин Браг (Melvyn Bragg) от [[ББС]] с Дон Киан (John Keane), Професор по политика в Университета на Уестминстър, Рут Кина (Ruth Kinna), Старши лектор по политика в Loughborough University и Питър Маршал, философ и историк.</ref>. В един такъв климат [[Уилям Годуин]] развива, това което мнозина смятат за модерен израз на анархистката философия, той „пръв формулира политическите и икономически концепции на анархизма, макар че не дава име на идеите, развити в неговата работа“ ([[Пьотър Кропоткин]]).<ref>{{икона|en}} "Mark Philip, [http://plato.stanford.edu/entries/godwin William Godwin]", Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref>
Ред 24:
 
== Въпроси на анархизма ==
* '''Власт''' – анархическата теория и практика имат крайно негативно отношение към авторитета и свързаните с него социални деформации. Общината е главното поле за пряко действие. Анархистите се борят за свободни, самоуправляващи се общини по местоживеене или месторабота, където решенията се приемат от общо събрание с консенсус. Могат да бъдат провеждани избори, но не за личности, а за идеи. Избира се съвет (виж [[Първи Интернационал]]) с координиращи функции. Общината възлага за изпълнение на общото събрание императивен мандат. Несъгласните с него не са длъжни да участват в изпълнението, но са длъжни да не го възпрепятстват. Насилието е чуждо на общината, защото „няма по-уродлива гледка на света от насилствената община“ (Живата Етика). Свободни общини е имало винаги навсякъде по света&nbsp;— – средновековния [[Новгород]], в България&nbsp;— – богомилските поселища, в [[Близкия изток]] - – еврейските [[кибуц]]и. В Северна Америка коренното население, индианците, са живеели в самоуправляващи се общности. Други примери са Барселона от 1933 до 1939 г. и Гулай поле до 1921 г.
 
* '''Средства''' –
Ред 35:
* '''Глобализация''' – анархистите са силни противници на [[неолиберализъм|неолибералната]] глобализация, и особено на нейните [[икони]] и фундаменти, каквито са Световната банка, Световната търговска организация, Г8 и Световния икономически форум, в лицето на които те виждат свой основен враг.
 
* '''Социализъм и комунизъм''' – понятието [[комунизъм]] възниква на основата на термина за описание на безкласово общество в анархисткия смисъл.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ru.wikisource.org/wiki/Хлеб_и_воля_%28Кропоткин%29/Глава_3._Анархический_коммунизм | заглавие = Хляб и свобода | фамилно_име = Кропоткин | език = ru | цитат = Анархизм неизбежно ведет к коммунизму, а коммунизм — – к анархизму, причем и тот и другой представляют собой не что иное, как выражение одного и того же стремления, преобладающего в современных обществах — – стремления к равенству}}</ref> Впоследствие марксистите налагат думата ''комунизъм'' като крайна цел на своето учение и анархистите започват да говорят за ''[[анархо-комунизъм]]'' в смисъла на ''комунизъм'', при който държавата в днешния ѝ вид е напълно разрушена. Анархистите рязко се разграничават от тоталитарните системи в Източна Европа, наричани умишлено комунистически, макар някои да признават социалните придобивки, получени за сметка на ограничените права. „Свобода без социализъм е привилегия и неправда, социализъм без свобода е робство и варварщина.“ – така [[Михаил Бакунин]] финализира диалога с марксистите по въпроса.
 
* '''Пол''' – по отношение на [[пол]]а, анархистите се обявяват твърдо против сексизма. Считането на жените за по-малоценни от мъжете или обратното и приписването на една прецизно определена роля, дейност и поведение в обществото, на двата пола. Според анархическата идеология, сексизмът е инструмент за контрол, сравним с фашизма, защото служи като гето на подчинените индивиди.
Ред 53:
== Анархизмът в България ==
{{основна|Анархизъм в България}} За начало на организираните анархистки прояви в България <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=233&Itemid=106 Кратка история на анархизма в България]</ref> се счита [[сиромахомилство]]то на [[Спиро Гулабчев]], макар че отделни елементи на анархистко учение могат да се открият още в източниците за [[богомилство]]то. [[Христо Ботев]] има приятели (например [[Сергей Нечаев]]) сред руските анархисти и е силно повлиян от тяхното учение. Редица български анархисти (например [[Миле Попйорданов]]) вземат дейно участие в народните борби срещу [[Турция|турската]] власт след [[Освобождението]]. През [[април]] [[1907]] г. е приет „Закона против анархистите“, по силата на който са разтурени легалните анархически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани. Времето от края на Първата световна война до преврата на [[9 юни]] [[1923]] г. е най-силният период на анархизма в България. Нуждата от координация на множеството групи довежда до основаваното през юни [[1919]] г. на [[Федерация на анархо-комунистите в България|Федерацията на анархистите-комунисти в България]] (ФАКБ). Около и след преврата, анархистите влизат в пряка борба с властта, като са преследвани наравно с [[комунист]]ите. След [[9 септември]] [[1944]] г. ФАКБ излиза легално на политическата сцена и започва пропаганда сред населението. В началото на [[1946]] властите започват поголовно преследване на анархистите, в резултат на което организираното анархистко движение в страната е унищожено до [[1989]] г. През [[1990]] г. ФАКБ е възстановена под името [[Федерация на анархистите в България]] (ФАБ) <ref>[http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=13&Itemid=34 Анархисткото движение в България след 1989 година]</ref>. Създадени са и други анархистки или близки като идеи до анархизма организации като сформираната през 2001 неформална група „АнархоСъпротива“ <ref>[http://aresistance.net/history.php История на „АнархоСъпротива“]</ref>. През 2010 г. е създаден [http://arsindikat.org/bg/ Автономен Работнически Синдикат] – анархосиндикалистка инициатива със секции в няколко български града.
 
== Преса ==
* Официален печатен и електронен орган на [[Федерация на анархистите в България]] е вестник [[Свободна мисъл|„Свободна мисъл“]]
Line 62 ⟶ 63:
Понятието ''социален анархизъм'' обикновено се използва, за да идентифицира [[комунитаризъм|комунитаристките]] форми на анархизма, които подчертават [[сътрудничество]]то, [[кооперация]]та и взаимопомощта, при отричане на частната собственост върху средствата за производство и на капиталистическите отношения. Социалният анархизъм включва анархо-колективизма, анархо-комунизма, либертарния социализъм, анархо-синдикализма, социалната екология и, отчасти, мютюализма.
 
==== Колективистки анархизъм ====
[[Файл:Kropotkin Nadar.jpg|мини|ляво|Анархо-комунистът [[Пьотр Кропоткин]] (1842—19211842 – 1921), теоретик на комунистическия анархизъм.]]
{{Основна|Анархо-колективизъм}}
 
Колективистският анархизъм, също така наричан „революционен социализъм“,<ref>Morris, Brian. Bakunin: The Philosophy of Freedom. Black Rose Books Ltd., 1993. p. 76; Rae, John. Contemporary Socialism. C. Scribner’s sons, 1901, Original from Harvard University. p. 261</ref> е революционна форма на анархизма, обикновено свързвана с имената на [[Михаил Бакунин]] и [[Йохан Мост]].<ref>''Пирумова Н. М.'' [http://bakunista.nadir.org/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=41 Социальная доктрина М. А. Бакунина.] — – М.: Наука, 1990.; Avrich, Paul. 2006. Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America. AK Press. p. 5; Patsouras, Louis. 2005. Marx in Context. iUniverse. p. 54</ref> За разлика от мютюалистите, колективистските анархисти са застъпват против всички форми на частна собственост върху средствата за производства, считайки, че тази собственост трябва да бъде [[колективизация|колективизирана]]. Съгласно [[концепция|концепциите]] на анархо-колективистите, това може да стане само по пътя на революция, която ще започне с актове на [[насилие]] от страна на неголеми групи революционери („[[пропаганда на действията]]“), което би трябвало да революционизира работническите маси, които да колективизират средствата за производство.<ref>Patsouras, Louis. 2005. Marx in Context. iUniverse. p. 54</ref> Въпреки това, в този случай, колективизацията не следва да се прилага за разпределение на [[доход]]ите, доколкото на работниците трябва да се изплаща заработена заплата в съответствие с положеното за работа време. Това положение по-късно е разкритикувано от анархо-комунистите, тъй като според тях такава система „поддържа системата на наемен труд“.<ref>''Кропоткин П. А.'' [http://avtonom.org/lib/theory/kropotkin/hleb.html Хлеб и воля] // Хлеб и воля. современная наука и анархия. С. 76</ref>
 
==== Анархо-комунизъм ====
Line 90 ⟶ 91:
{{основна|Мютюализъм}}
 
Мютюализмът води началото си от английското и френското работнически движения през [[18 век]]&nbsp;— – още преди да са приели анархистка форма (което е свързано с трудовете на [[Пиер-Жозеф Прудон]] във Франция и на други теоретици в Съединените щати).<ref>''Шубин А. В.'' Социализм. „Золотой век“ теории. С. 55- – 83.</ref> Идеите на Прудон са въведени от Шарл Дана,<ref>Dana, Charles A. [http://dwardmac.pitzer.edu/anarchist_archives/proudhon/dana.html ''Proudhon and his „Bank of the People“''] (1848).</ref> и анархо-индивидуалистите в САЩ, включително Бенджамин Тъкър и Уилям Грийни.<ref>Tucker, Benjamin R., „On Picket Duty“, ''Liberty (Not the Daughter but the Mother of Order) (1881—19081881 – 1908)''; 5 January 1889; 6, 10; APS Online pg. 1</ref>
 
Мютюалистският анархизъм се основава на взаимност, свобода на сдружаване, доброволен [[договор]], [[федерация|федерализъм]], както и на парична реформа. Съгласно Грийни, в мютюалистката система всеки работещ ще получава „справедливо и честно заплащане за работата си; [[услуга|услуги]], се разменят за услуги, еквивалентни по стойност, без печалба или отстъпка“.<ref>„Communism versus Mutualism“, ''Socialistic, Communistic, Mutualistic and Financial Fragments.'' (Boston: Lee & Shepard, 1875) William Batchelder Greene.</ref>
 
В ретроспекция мютюализмът понякога се характеризира като икономически индивидуализъм,<ref>Carson, Kevin A. ''Studies in Mutualist Political Economy [http://www.mutualist.org/id112.html Preface].''</ref> но също така&nbsp;— – и като идеологически посредник между индивидуализма и колективистичните форми на анархизма.<ref>Avrich, Paul. ''Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America'', Princeton University Press 1996 ISBN 0-691-04494-5, p.6.; ''Blackwell Encyclopaedia of Political Thought,'' Blackwell Publishing 1991 ISBN 0-631-17944-5, p.11.</ref>
 
[[Файл:Darker green and Black flag.svg|мини|Черно-зеленото знаме на зеления анархизъм.]]
Line 116 ⟶ 117:
{{quote|„Индивидуалната [[съвест]] и преследването на личния интерес не трябва да бъдат ограничавани от никакви [[колектив]]и или органи на държавна власт.“.<ref>Heywood, Andrew, ''Key Concepts in Politics'', Palgrave, ISBN 0-312-23381-7, 2000, p. 46</ref>}}
 
Анархо-индивидуализмът поддържа идеята за собственост, която е притежавана от човек за себе си, и е частна собственост. Това [[радикализъм|радикално]] отличава индивидуалистите от [[социализъм|социалистите]], [[колективизъм|колективистите]], [[комунизъм|комунистите]], [[комунитаризъм|комунитаристите]], които се застъпват против този подход – едните от тях настояват за колективно владение на собствеността (като правило, противопоставяйки понятията лична и частна собственост), а другите&nbsp;— – въобще отричат понятието собственост, твърдейки, че „всичко принадлежи на всички“.<ref>Freeden, Michael. Ideologies and Political Theory: A Conceptual Approach. Oxford University Press. ISBN 0-19-829414-X. pp. 314</ref> Идеите на анархо-индивидуализма са развити от [[Макс Щирнер]], [[Бенджамин Тъкър]], [[Хенри Дейвид Торо]]<ref>Johnson, Ellwood. ''The Goodly Word: The Puritan Influence in America Literature'', Clements Publishing, 2005, p. 138.; ''Encyclopaedia of the Social Sciences'', edited by Edwin Robert Anderson Seligman, Alvin Saunders Johnson, 1937, p. 12.</ref> отчасти [[Алексей Боровой]], [[Мърей Ротбард]] и други.<ref>Brooks, Frank H. 1994. ''The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty'' (1881—19081881 – 1908). Transaction Publishers. p. xi</ref><ref>Gerard Radnitzky, Hardy Bouillon. Libertarians and Liberalism. Avebury, 1996. p. 49</ref><ref>Edward Craig. Routledge Encyclopedia of Philosophy. Taylor & Francis, 1998. p. 248.</ref>
 
==== Егоизмът на Макс Щирнер ====
{{основна|Макс Щирнер}}
 
За най-крайната<ref>Goodway, David. Anarchist Seeds Beneath the Snow. Liverpool University Press, 2006, page 99</ref> форма на анархистския индивидуализъм се счита ''[[егоизъм|егоизмът]]'',<ref>Ibid.</ref> — – учение, разработено от Макс Щирнер, един от най-ранните и известни поддръжници на индивидуалистическия анархизъм (макар че, както и [[Уилям Годуин]], самият той не се нарича анархист).<ref>''Курчинский М. А.'' Апостол эгоизма: Макс Штирнер и его философия анархии. Критический очерк. – М.: Издательство ЛКИ, 2007</ref> Книгата на Щирнер "Der„Der Einzige und sein Eigentum"Eigentum“ („Единственият и неговата собственост“) е издадена през 1844 г., и е основополагащ текст в дадената философска традиция. В съответствие с концепцията на Щирнер, единственото ограничение на правата на човека – това е неговата сила, ограничивана от силата на другите:
 
{{quote|„Децата нямат право на пълнолетие, защото са непълнолетни: тоест защото са деца. Хора, които не са се сдобили с пълноправие, нямат това право: излизайки от състоянието на безправие, тогава придобиват пълноправие. С други думи: това, което станеш със сила, на това имаш ''право''. Всички права и всички пълномощия аз черпя в ''самия себе си''. Аз ''имам право'' на всичко това, което мога да подчиня. Аз имам право да низвергна [[Зевс]], [[Йехова]], Бог и т.н., ако мога да го направя, а ако не мога, то тези богове завинаги ще останат спрямо мен прави и силни, аз ще трябва да се преклоня пред тяхното право и тяхната сила в безсилен „страх [[Бог|Божий]]“, ще трябва да съблюдавам заповедите им и ще считам себе си в правото си на всичко, което не върша съгласно ''тяхното'' право, както руската погранична стража счита себе си в правото си да застреля бягащите от нея подозрителни хора, действайки по заповед на „висшето началство“, тоест убивайки „по право“. Аз самият си давам правото да убивам, докато самият аз не си забраня; докато самият аз не ще избегна убийството, няма да се боя от него като „нарушение на правото“. Подобна мисъл има в стихотворението на [[Аделберт фон Шамисо|Шамисо]] „Долината на убийствата“, където побелял убиец, индианец, предизвиква благоговейно чувство у европееца, чиито приятели е убил. Само на това нямам право, което не правя напълно свободно и съзнателно, тоест на това, за което аз самият не се упълномощавам.“<ref>''Штирнер М.'' [http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Единственный и его собственность.] - – Харьков: Основа, 1994. С. 176- – 177</ref>}}
 
Щирнер изхожда от правото на силата. Съгласно неговата концепция, обществото – това е илюзия, то не съществува, затова пък хората са реалност. Той се застъпва за собствеността, придобита с физическа сила, с власт, но не и по морално право<ref> „Което е в моята власт, това е моя собственост. Когато се утвърдя като собственик, аз съм собственик на вещта, ако тя изчезне от мен – без значение по силата на какво, например, по силата на моето признание на правото на друг над тази вещ, то собствеността изчезва. По този начин, понятията за собственост и владение съвпадат. Не намиращо се извън моята власт право ме узаконява, а единствено моята власт: веднага след като тя изчезне&nbsp;— – изчезва и вещта ми. Когато римляните губят власт над германците, [[Римската империя]] преминава във владение на германците, и би било комично да се настоява, че римляните остават истинските собственици на своята империя. Който успее да овладее вещ и да утвърди владението ѝ, на него тя принадлежи дотогава, докато не я отнемат от него; така стои и въпроса със свободата: свободата принадлежи на този, който умее да я ''вземе''.“. ([http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Там же.] С. 239—240239 – 240)</ref>
 
При това Щирнер се застъпва за определен вид защита на правата си и предрича създаването на „съюз на егоистите“, в който жестокостта сплотява хората.<ref>[http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Там же.] С. 167</ref> Отношението на Макс Щирнер към държавата е донякъде противоречиво: от една страна, той счита съществуването ѝ за незаконно, противоестествено, но в същото време не смята за необходимо хората да я унищожат, макар, че препоръчва да се избавят от нея. В действителност, той говори от позицията на игнориране на съществуването на държавата, когато тя е в противоречие с интересите на индивида, и в съгласието с присъствието ѝ, когато интересите им съвпадат.<ref>Moggach, Douglas. The New Hegelians. Cambridge University Press, 2006 p. 190</ref> Все пак, докато счита, че никой не трябва насилствено да премахва държавата, той в същото време вярва, че държавата в крайна сметка ще се срине сама в резултат на повсеместното разпространение на егоизма.<ref>„Max Stirner“. Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref>.
 
В [[Русия]], анархисткият индивидуализъм, разработен от Щирнер, обединен с идеите на [[Фридрих Ницше]], привлича неголям кръг бохеми – [[художник|художници]] и интелектуалци като [[Павел Турчанинов]], и редица други, които намират себеизразяване в престъпленията и насилието.<ref>Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html „Anarchism.“] Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007</ref> Те отричат необходимостта от създаване на организация, считайки, че само неорганизираните, спонтанно действащи хора са обезопасени от принудата и властта, и именно това ги прави верни последователи на идеалите на анархизма.<ref>''Эврич П.'' [http://www.a-read.narod.ru/evrichrusanar.rar Русские анархисты. 1905—19171905 – 1917.] — – М.: ЗАО Центрполиграф, 2006.</ref> Такъв тип анархистки индивидуализъм вдъхновява анархо-феминистката [[Ема Голдман]].<ref name="„Anarchism.“">Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html „Anarchism.“]</ref> Макар егоизмът на Щирнер да е индивидуалистичен, той оказва не по-малко влияние и върху определена част анархо-комунисти.<ref>''Эврич П.'' [http://www.a-read.narod.ru/evrichrusanar.rar Русские анархисты. 1905—19171905 – 1917.]</ref> Форми на либертарния комунизъм, подобни на това, развива [[Ситуационен интернационал|Ситуационния Интернационал]], изключително егоистичен по своята природа.<ref>Christopher Gray, ''Leaving the Twentieth Century'', p. 88.</ref>
 
[[Файл:LysanderSpooner.jpg|мини|ляво|[[Лизандър Спунър]], един от най-ярките представители на американската анархистка традиция. Той поддържа идеите за [[естествени права|естествените права]] и [[пазарна икономика]].]]
 
==== Американска традиция ====
Друга форма на анархо-индивидуализма застъпват „Бостънските анархисти“,<ref name="„Anarchism.“"/> американски индивидуалисти, които поддържат идеята за частна собственост, разменима на свободния пазар.<ref>„Анархизъм&nbsp;— – дума без [[смисъл]], ако не включва свободата на човек да се разпорежда със своите стоки, или всичко, което му дават стоките чрез размяна на свободния пазар&nbsp;— – тоест, частната собственост. Който и да отрича частната собственост, за анархистите тя е необходима.“.(„Anarchism and Property“ by Benjamin Tucker in The New Freewoman, 15 November 1913)</ref> Те отстояват свободата и собствеността на частните организации<ref>Tucker, Benjamin (1893). Instead of a Book.</ref> и се застъпват за съхранение на системата на [[наемен труд]].<ref>Tucker, Benjamin. [http://flag.blackened.net/daver/anarchism/tucker/tucker37.html „Labor and Its Pay“], from ''Individual Liberty: Selections from the Writings of Benjamin T. Tucker.''</ref> Фактът, че едни хора наемат други, експлоатират чуждия труд, за тях не е проблем, макар че те искат:
 
{{quote|„Всичко естествено необходимо за производството на богатства да бъде достъпно за всички при равни условия и че [[монопол]]ът, явяващ се в резултат на специални [[привилегия|привилегии]], трябва да бъде отменен от законите.“.<ref>Madison, Charles A. "Anarchism„Anarchism in the United States."“ ''Journal of the History of Ideas'', Vol 6, No 1, January 1945, p. 53.</ref>}}
 
Те вярват, че [[държавно-монополен капитализъм|държавно-монополният капитализъм]] (определен като спонсориран от държавата монопол)<ref>Schwartzman, Jack. „Ingalls, Hanson, and Tucker: Nineteenth-Century American Anarchists.“ ''American Journal of Economics and Sociology'', Vol. 62, No. 5 (November, 2003). p. 325</ref> възпрепятства пълноценното възнаграждение на труда.
 
Трябва да се отбележи, че даже сред американските индивидуалисти от 19 век, няма единна [[доктрина]], доколкото те не са съгласни един с друг по различни проблеми, включително правото на интелектуална собственост и правото на собственост върху земята.<ref>Spooner, Lysander. [http://lysanderspooner.org/intellect/contents.htm ''The Law of Intellectual Property/'']; Watner, Carl (1977). [http://www.mises.org/journals/jls/1_4/1_4_4.pdf Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty] PDF (868 KB). ''Journal of Libertarian Studies'', Vol. 1, No. 4, p. 308; Watner, Carl. [http://www.mises.org/journals/lf/1975/1975_03.pdf „Spooner Vs. Liberty“] PDF (1.20 MB) in ''The Libertarian Forum''. March 1975. Volume VII, No 3. ISSN 0047- – 4517. pp. 5- – 6.</ref> Основната разлика се появява по-късно през 19 век, когато [[Бенджамин Тъкър]] и редица други изоставят концепцията за естественото право и преминават в духа на егоистичната философия на Щирнер.<ref>Watner, Carl (1977). [http://www.mises.org/journals/jls/1_4/1_4_4.pdf Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty] PDF (868 KB). ''Journal of Libertarian Studies'', Vol. 1, No. 4, p. 308</ref> Някои „Бостънски анархисти“ като Тъкър, се идентифицират като „социалисти“ — – [[термин]], който по това време има широко и донякъде неопределено значение, и под който тогава се подразбира привързаност към идеята за решаване на „работническите проблеми“ посредством радикални икономически реформи.<ref>Brooks, Frank H. 1994. ''The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty'' (1881—19081881 – 1908). Transaction Publishers. p. 75.</ref>
 
С началото на [[20 век]], популярността на индивидуалистическия анархизъм спада,<ref>Avrich, Paul. 2006. ''Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America.'' AK Press. p. 6</ref> въпреки, че по-късно тези идеи са преосмислени и преработени от [[Мърей Ротбард]] и анархо-капиталистите в средата на столетието, в потока на по-широкото [[либертарианство|либертарианско]] движение.<ref>Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html „Anarchism.“]; Miller, David. „Anarchism.“ ''The Blackwell Encyclopaedia of Political Thought'' 1987. p. 11</ref>
 
=== Анархо-капитализъм ===
[[Файл:Murray Rothbard.jpg|мини|[[Мърей Ротбард]] (1926—19951926 – 1995), основоположник на анархо-капитализма, който утвърждава, че „капитализмът е най-пълното изражение на анархизма, а анархизмът е най-пълното изражение на капитализма“.<ref>[http://www.lewrockwell.com/rothbard/rothbard103.html Exclusive Interview With Murray Rothbard] ''The New Banner: A Fortnightly Libertarian Journal''. 25 February 1972.</ref>]]
 
{{основна|Анархо-капитализъм}}
Line 153 ⟶ 154:
== Видни анархисти ==
Списък на популярни личности, свързали името си с анархизма:
* [[Михаил Бакунин]] (1814–18761814 – 1876)
* [[Пьотр Кропоткин]] (1842–19211842 – 1921)
* [[Пиер-Жозеф Прудон]] (1809- – 1865)
* [[Лев Николаевич Толстой]] (1828- – 1910)
* [[Нестор Махно]] (1888- – 1934)
* [[Елизе Реклю]] (1830- – 1905)
* [[Себастиан Фор]] (1858- – 1942)
* [[Чарли Чаплин]] (1889- – 1977)
* [[Ноам Чомски]] (1928-)
* [[Буенавентура Дурути]] (1896- – 1936)
* [[Енрико Малатеста]] (1853- – 1932)
* [[Алфредо Бонано]]
* [[Макс Щирнер]] (1806–18561806 – 1856)
 
=== В България ===
* [[Христо Ботев]] (1848- – 1876) – първият български революционер, осъзнато близък с идеите на анархизма и с изтъкнатите анархисти на своето време<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://a-bg.net/new/index.php?option=com_content&task=view&id=510 | заглавие = Излезе от печат „изгубената“ биография на Христо Ботев | достъп_дата = 17 септември 2009 }}</ref>.
* [[Гоце Делчев]] (1872- – 1903)
* [[Йордан Попйорданов]] – Орце (1881- – 1903)
* [[Михаил Герджиков]] (1877- – 1947)
* [[Васил Икономов]] (1898- – 1925)
* [[Георги Шейтанов (анархист)|Георги Шейтанов]] (1896- – 1925)
* [[Тодор Ангелов]] - – Божаната (1900- – 1943) - – национален герой на [[Белгия]]
* [[Кръстьо Хаджииванов]] (1929- – 1952)
* [[Христо Колев - Големия|Христо Колев Йорданов - – Големия]] (1911- – 1995) - – почетен главен редактор на в. „[[Свободна мисъл]]“
* [[Милош Зяпков]] (1940- – 1990)
 
== Вижте също ==
* [http://rus.anarchopedia.org/%D0%97%D0%B0%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0Заглавная_страница Анархопедия]
* [[Анархо-комунизъм]]
* [[Анархо-синдикализъм]]
Line 205 ⟶ 206:
'''Български:'''
* [http://anarchy.bg/ Анархопортал]
* [http://bulgaria.indymedia.org/ Индимедия - – България]
* [http://aresistance.net/ Автономна безвластническа група „АнархоСъпротива“]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Анархизъм“.