Разлика между версии на „Атанас Славов (писател и културолог)“

редакция без резюме
Първоначално учи в [[Американски колеж в София|Американския колеж в София]] до закриването му през [[1941]] г. През [[1953]] г. завършва [[английска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]].
 
През 1953- – 65 г. е преподавател по [[руски език]] в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, [[библиотекар]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, участва в предаванията на [[Радио София]] за чужбина, работи като [[Картография|картограф]] в [[Родопи]]те.
 
Преподавател по [[английска литература]] в Софийския университет (1961–711961 – 71), където води семинар за поезията и драмата на английското [[Средновековие]] и [[Ренесанс]] и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при [[БАН]] (1965). През 1966–761966 – 76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по [[дизайн]] и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971–761971 – 76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975–761975 – 76), във връзка с което заминава за САЩ – работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в [[Ню Йорк]] (1975–761975 – 76).
 
Автор на свободна практика и диктор в Радио „[[Свободна Европа]]“ (1978) и в [[BBC]] (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Удроу Уилсън“ във [[Вашингтон]] (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980–831980 – 83), и в Центъра за езикови научни изследвания, [[Мериленд]] (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980–901980 – 90). Автор на [[Поезия|стихове]], на [[фантастика]], на изкуствоведски изследвания и много други. За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели [[Кърт Вонегът]] и [[Греъм Грийн]].
 
След [[1990]] г. той се завръща в родния [[Сливен]], където остава до края на живота си. Издъхва в пловдивска болница на [[4 декември]] [[2010]] г.
Изкуствоведските занимания на Славов са представени в книгите „Медни съдове“ (втори том от поредицата „Българско художествено наследство“, в която авторът разглежда развитието на медникарството в България и художествените особености на медните изделия), „Традиции и перспективи в българското приложно изкуство“, „Дърворезбите на [[Роженски манастир|Роженския манастир]]“ и др.
 
Литературно-критическите и теоретичните му търсения присъстват в книгата „В сянката на Фордовия мит“, където Славов разглежда въпроса за „аутсайдера”„аутсайдера“ в американската литература (неговата философска и социална същност, присъствието му в творчеството на битниците и на т. нар. лутащо се поколение, тяхната естетика); в публикации по проблемите на частните методи на сравнение и класификация при художествения анализ, в дисертационния му труд. През 1974 г. Полската АН издава книгата му „Очерк върху българското стихосложение“ (на полски език), в която с помощта на статистическия метод Славов прави опит да обхване българската стихова традиция от IX в. до наши дни, а през 1987 г. – книгата „Сравнителна славянска метрика“ (на полски език), на която Славов е съавтор.
 
След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите [[мемоари]], на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „[[Свободна Европа]]“ под заглавие „Пътеки под магистралите“ (1978–791978 – 79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли“ в парижкото издателство „Пеев & Попов“ (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес“, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths“. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]] политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра [[автобиография]] през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна – срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 г. авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.
 
За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини“, получили публично отрицание в речта на [[Тодор Живков]] пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968“ (излязла на български език в [[Мюнхен]]), „Mr. Lampedusa Has Vanished“, „The Dough of America is Rising Me“. През 1988 г. под псевдонима Al Santana Славов публикува [[Гротеска|гротесковата]] [[пародия]] „Handling Vegetables“.
 
== Обществена дейност ==
Членува в различни творчески обединения: Националния съвет по промишлена естетика на България (1972–741972 – 74), художествения съвет на Студия за анимационни филми (1971–761971 – 76), Американската асоциация за насърчаване на българската култура (съпредседател), Американската асоциация за развитие на славистичните следвания (съпредседател), [https://en.wikipedia.org/wiki/PEN_Center_USA Американскияамериканския ПЕН клуб], ПЕН клуб на писателите в изгнание – американски клон.
 
Работи по международни проекти в [[Полска академия на науките|Полската академия на науките]], на Уилсъновия център и [https://en.wikipedia.org/wiki/Ford_Foundation Фордовата фондация в САЩ], [https://en.wikipedia.org/wiki/Voice_of_America Гласът на Америка], [https://en.wikipedia.org/wiki/Foreign_Service_Institute Института по дипломация] в [[Арлингтън]].
 
== Награди ==
* ''Медни съдове''. 1975.
* ''Традиции и перспективи в българското приложно изкуство''. 1975.
* ''ТhеThe „Тhaw“„Thaw“ in Bulgarian Literature''. 1981.
* ''Светът на циганите: Кратка история''. Светлина, 2002, 148 с. ISBN 9548850338
* ''Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов''. София: Захарий Стоянов, 2009, 360 с. (ISBN 9789547441040)<ref>От представители на левия печат книгата бива определяна като „откровена апологетика на личността на Петър Дънов“ – виж [http://zemedelskozname.com/BZNS/?p=2707 „Езотерични времена“], блог на вестник „Земеделско знаме“, 4 юли 2011 г.</ref>
* ''Стихове 1962. Порнографска поема 1968'', 1981.
* ''Mr. Lampedusa has Vanished'', Occidental Press, 1982.<ref>Рец.: Mozejko, Edward, „Mr. Lampedusa Has Vanished.“, сп. „World Literature Today“, Winter 84, Vol. 58, Issue 1, p. 128.</ref>
* ''ТheThe Dough of America is Rising in Me'', 1986.<ref>Рец.: Karageorge, Yuri Vidov, „The Dough of America Is Rising in Me.“, сп. „World Literature Today“, Spring 87, Vol. 61, Issue 2, p. 312.</ref>
* ''Handling Vegetables'', 1988.