Арабски халифат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
мРедакция без резюме |
||
Ред 45:
По своето политическо, макар и вече не завоевателно величие и по културен разцвет векът на първите Абасиди е най-блестящото време в историята на халифата, донесъл му световна, приказна слава. И досега по света са разпространени пословици като: „времето на Харун ал-Рашид“, „разкоша на халифите“ и т.н.; много мюсюлмани и до днешни дни подкрепят духа си със спомени за онези времена. Впрочем трябва да се отбележи, че деспотичната, безсърдечна и често коварна жестокост на тези халифи, понякога била дори повод за гордост. Така например хитрият [[Ал-Мансур]], обичал да се облича пред народа в лицемерната одежда на набожността и справедливостта, предпочитал когато е възможно да действа с коварство и убивал хората, които считал за опасни след като първо приспивал вниманието им с клетвени обещания и милости. При Ал-Махди и Харун ал-Рашид жестокостта била уравновесявана от щедростта им, но пък вероломното и свирепо сваляне на везирското семейство на [[Бармекиди]]те, които били извънредно полезни за държавата, но налагали известни ограничения на властелина, е един от най-отвратителните актове на източния деспотизъм при Харун ал-Рашид. Трябва да се добави също, че при Абасидите в съдопроизводството била въведена системата на изтезаване. Дори известния с търпимостта си Мамун и неговите двама приемника може ад бъдат упрекнати в тиранство и жестокост към хората, които са им били неприятни. Още при първите Абасиди се забелязват признаците на наследствено безумие, които при потомците им се усилват<ref>„ Culturgesch. d. Or.“, II, 61", Кремер</ref> <ref>„ История на исляма“, II, 170, Мюлер</ref>.
За тяхно оправдание може да се каже само, че за потискане на тази хаотическа анархия, в която се намират ислямските страни при въздигането на Абасидската династия, вълнуващите се привърженици на свалените Омеяди, непризнатите Алиди, хищните [[хариджити]] и непрекъснатите въстания в северните части на държавата, подклаждани от различни персийски секти, може би твърдите, радикални и терористични мерки са били необходимост. Вероятно Абу-л Абас така е разбирал смисъла на своето прозвище „Кръвопроливащ“, благодарение на страшната централизация, която въвежда безсърдечния, но гениален политик [[Ал-Мансур]], поданиците получават възможност да се наслаждават на вътрешно спокойствие, а държавните финанси процъфтяват, дори научния и философски разцвет на халифата започва именно при същия жесток и коварен Мансур<ref>„Златните ливади“, Мас’удий </ref>. Мансур, въпреки прословутото си скъперничество, поощрява науката. Но от друга страна е безспорно, че разцвета на халифата едва ли бил би възможен, ако Сафах, Мансур и техните приемници бяха управлявали държавата непосредствено, а не чрез талантливото везирско семейство на персите Бармекиди. Докато безразсъдния Харун ар-Рашид не ги низвергва през [[803]] г. за да се отърве от тяхната опека, някои от членовете на това семейство са били първи министри или близки съвети на халифа в Багдад (
Обикновено наричат тази култура арабска, защото за всички народи в халифата държавният език бил арабски. Затова се казва ''„арабско'' изкуство“, ''„арабска'' наука“ и т.н., но в същността си това са най-вече останки от културата на сасанидите и въобще староперсийската култура (която, както се знае, е възприела много и от [[Индия]], [[Асирия]], [[Вавилон]] и, непряко от [[Гърция]]). В западноазиатските и египетската части на халифата се срещат останки от византийската култура, докато в Северна Африка, [[Сицилия]] и Испания – от римската и римско-испанска култури. Не може да се каже, че наследената от халифата чужда култура се е издигнала качествено при арабите: архитектурно иранско-мюсюлманските постройки са на по-ниско ниво от староперсийските, същото се отнася и за мюсюлманските изделия от коприна и вълна. Домашните съдове и украшения, въпреки че са много красиви отстъпват пред старинните изделия. За сметка на това в мюсюлманския, абасидски период в обширната обединена и подредена държава се засилило търсенето на предмети иранско производство, увеличило се количеството потребители. Мирните отношения със съседите позволили да се развие забележителна търговия с [[Китай]] през [[Туркестан]] и моретата, през [[Индийския архипелаг]], с [[волжки българи|волжките българи]] и [[Русия]], през [[хазари|Хазарското царство]], с испанския [[Кордовски емират|емират]], с цяла Южна Европа (с изключение на [[Византия]]), с източните брегове на Африка (от където получавали [[слонова кост]] и [[негри]]) и т.н.
| |||