Биоикономика: Разлика между версии

Тези идеи произлизат от мултидисциплинарната [[наука за риболова]] и околната среда в [[Канада]] в онези години. Така че науката за риболова и моделирането в тази област се развива скоростно по време на един продуктивен и иновативен период, в частност сред канадските изследователи на риболова от различни дисциплини. Популярното моделиране и смъртност на рибата са въведени за икономистите и нови средства за интердисциплинарно моделиране идват на разположение на икономистите, които правят възможно да се оцени биологичните и икономически въздействия на различните риболовни активности и решения на риболовния мениджмънт.

 

 

== Перспективи ==

А. Ю. Чернов в книгата си „Перспективы создания самовоспроизводящихся автоматических систем (САС)“ (http://depositfiles.com/files/tdlkqh2us) определяя биоикономиката като производство, основано на самовъзпроизвеждащи се системи от машини. Той пише следното:

“Балансираният растеж на тази гигантска, постоянно усложняваща се система (световната икономика) със всяка година става все по-труден, което рано или късно ще доведе до неговото спиране в развитите страни на света. За да не допуснем това, трябва да внедряваме нови подходи в организацията на материалното производство. Едно от тези решения може да ни подскаже живата природа, която в известен смисъл, може да се разглежда като своеобразна производственна система. Обаче принципите на нейната организация са диаметрално различни от тези на общественното производство. Вместо специализирани отрасли и предприятия тук функционират живи клетки – универсални самовъзпроизвеждащи се „производственни“ единици, които в процеса на развитие на организма „произвеждат“ себеподобни единици, а после се „пренастройват“ на тясно специализирани цели, запазвайки при това своята автономия и способност да „копират“ дубльори. Темповете на разширение на „производственния потенциал“ на биологическите системи от икономическа гледна точка са фантастически. Например, при плъха за 90 дни от началото на развитие на ембриона, числото на клетките се увеличава 67 млрд. пъти.

Създаването на самовъзпроизвеждащи се производственно затворени системи, подобни на живите клетки открива качественно нови възможности.

... От приведените изчисления се вижда, че при съвременното ниво на развитие на техниката и технологиите може да се достигне 2-годишен цикъл на самовъспроизводство на САС с традиционните технологии.

Производственните възможности на космическата биоикономика са практически безгранични. Така например, при 2-годишен период на самовъзпроизводство на САС (да допустим, със маса 100 т) тя би могла да преработи за 100 години цялата маса на астероидите и малките планети (1,8х1018 т), давайки от порядъка на 100 млн. тона различни изделия и материали на 1 жител на Земли.

... една исходна материнска САС за 150 години би могла да преработи масата на всички планети на Слънчевата система (2,7 х1024 т).

Разбира се, такова развитие на биоикономиката не е самоцел, а средство за последващо развитие на крупномащабно производство на необходимите стоки за народа и производството. Производственният потенциал на всяка САС изначално е ориентиран към выпуск широкого круга материалов и изделий двойного назначения, т.е. необходимых для самовоспроизводства САС и одновременно полезных для общества.

... Биоикономиката може да се превърне в оръжие за целенасочена реконструкция на неудобните и трудни за живот на хората райони на Земята. Наземните САС, разположени в пустините, тундрата, районите на Крайния Север, тайгата, блатата, планините и т.н. по зададени програми ще рекултивират околната местност с цел създаване на удобни за живот „оазиси“ (от открит или оранжериен тип). Още по-големи потенциални възможности имат плаващите САС. С тяхна помощ, създавайки плаващи понтони, при желание може цялата или част от повърхността на моретата и океаните да бъде превърната в пригодна за живот на хората среда. Нещо повече: самия корпус на плаващата САС може да служи като своеобразен плаващ остров за една или няколко семейства. Ако разположим на палубата оранжерия с растителност, жилищни помещения и друга инфраструктура, необходима за пълноценен живот и отдих, САС може да се превърне в идеална изкуственна минибиосфера, свободно местеща се по желание на жителите в различни климатични зони и географски райони.

... Естественно, че още по големи, грандиозни перспективи в разселването на хората открива космическата биоикономика. Система от космически САС ще позволи реално да осуществим колонизация на близкия космос в кратки срокове. Единия път за колонизация е формиране с помощта на САС „биосферни оазиси“ на повърхността на Луната, планетите от Слънчевата система и техните спътници, другия: създаване на искусственни селища в открития космос, подобни на изложените в проектите на О Нейле и други учени.

Колонизацията на космос силно ще измени съществуващия обществен порядък, тъй като влиянието на държавата на космическите селища (особено на отдалечените и мобилните) ще бъде доста ограничено. Това ще е допълнителна гаранция за запазване и развитие на демократичните основи на обществото (в краен случай, по отношение на част от космическите колонии).

Тези, които се опасяват от гибелта на човечеството в термоядрена война или други възможни катаклизми, могат да разгледат космическите САС като своеобразен „Ноев ковчег“, който ще помогне да бъде запазена поне част от хората и натрупания опит на световната цивилизация от унищожение.”

 

== Вижте също ==

* [[Зелена икономика]]

* [[Икономика на биоразнообразието]]

== Източници ==

<references/>

 

== Допълнителна литература ==

* Seijo JC, Defeo O, Salas S (1998) [http://www.fao.org/DOCREP/003/W6914E/W6914E00.HTM Fisheries bioeconomics: Theory, modelling and management] FAO Fisheries, Technical paper 368. ISBN 92-5-104045-1.

 

== Външни препратки ==

* {{икона|en}} [http://ideas.repec.org/s/kap/jbioec.html Списание по биоикономика на Springer]

* {{икона|en}} [http://lobsterconservation.com/fisherybioeconomics/ Риболовна биоикономика]