Вартоломеева нощ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 8859283 на 109.104.204.20 (б.)
Етикет: Връщане
Редакция без резюме
Ред 12:
Като метафора ''Вартоломеева нощ'' е знак за масово избиване и е израз на възмущение към насилието. Въпреки че и днес има противоречиви оценки на събитието, новината за проявената жестокост предизвиква отрицателни отзиви в Европа. Подобна проява на насилие е проявена по време на [[Френската революция]], но този път то засяга католическата църква. В средите на католиците събитието било повод за празнуване:
 
„''Когато вестта за клането достигна до Рим, ликуването сред духовенството бе безгранично. Кардиналът на Лотарингия награди вестителя с хиляда крони; оръдието на Свети Анджело даде радостен залп; а камбаните биеха от всеки църковен купол; огньове превърнаха нощта в ден; а [[Григорий XIII]], придружен от кардинали и други църковни сановници, направи дълга процесия до църквата Свети Луи, където кардиналът на Лотарингия изпя едно Те Deum... Изработен бе медал за възпоменание на клането, а във Ватикана все още могат да се видят три фрески от [[Вазари]], описващи атаката срещу адмирала, краля, който планира в съвета заговора за клането, и самото клане. Григорий изпрати на краля [http://en.wikipedia.org/wiki/Golden_Rose Златната роза], а четири месеца след клането... слушаше със задоволство проповедта на един френски свещеник..., който говореше за “оня ден, изпълнен с такова щастие и радост, когато пресветият отец получил новината и тържествено отишъл да благодари на Бога и на Св. Луи''„<ref>[http://books.google.com/books?id=mAZkbMHlX7cC&pg=PA477&lpg=PA477&dq=%22Gregory+sent+Charles+the+Golden+Rose%3B+and+four+months+after+the+massacre%22&source=bl&ots=cqObUGNsHD&sig=kuCCr8Ni-4-fZlDFr6IQVGXunEw&hl=en&ei=vGVRTIiIH4HaOMXuyfYE&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4&ved=0CBoQ6AEwAw#v=onepage&q&f=false Хенри Уайт, Клането на св. Вартоломей], гл. 14, параграф 34, с. 477</ref>
 
== В изкуството ==
Ред 19:
Английският драматург [[Кристофър Марлоу]] написва пиеса “Клането в Париж" (The Massacre at Paris), която съдържа силно антикатолически и антифренски настроения.
 
През 1772 г. Луи-Себастиан Мерсие заимства от пиесата на Марлоу и създава друга под името „Жан Хенър, епископът на Лизе“ (Jean Hennuyer, Bishop of Lizieux). Текстът е преведен на английски от актрисата [http://en.wikipedia.org/wiki/Elizabeth_Inchbald [Елизабет Инчбалд]], в превода тя подчертава връзката между клането от Вартоломеевата нощ и жестоките убийства при Френската революция.
 
== Предхождащи събития ==