Битка при Солун (1014): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел2 с references |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 23:
'''Битката при Солун през 1014 г.''' е въоръжено стълкновение между българи и византийци, станало към края на войните на цар [[Самуил]] с [[Византия]]. Българска войска, предвождана от войводата [[Несторица]], търпи тежко поражение от силите на солунския управител [[Теофилакт Вотаниат]] и не успява да отклони вниманието на главните византийски сили, които по същото време нападат укрепленията, издигнати от Самуил между планините [[Беласица]] и [[Огражден]]. Победата на Вотаниат осигурява тила и южния фланг на византийците, които скоро след това (на 29 юли) успяват да обходят и унищожат основната българска армия в [[Беласишка битка|Беласишката битка]].
== Стратегическо положение ==
През лятото на 1014 г. византийският император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] предприема поредния си поход към България. От [[Беломорска Тракия]], през [[Сяр]] и [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]] той навлиза в долината на река [[Струмешница (река)|Струмешница]] и спира пред загражденията в северното подножие на [[Беласица]], където е българската войска, предвождана от Самуил<ref name="angelov55">Ангелов/Чолпанов, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55</ref>. За да отклони вниманието на императора, българският цар отделя една значителна част от силите си начело с [[Несторица]] и я изпраща на юг, за да нападне [[Солун]]<ref name="nikolov146">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref>.
== Поражението на Несторица ==
Несторица достига околностите на Солун. В полята западно от града<ref name="nikolov146">Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref> (а според някои изследователи
През същото лято Вотаниат е убит в теснините южно от [[Струмица]] от Самуиловия син [[Гаврил Радомир]]<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, с. 137</ref>.<ref name="podbrani66">Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 66</ref> Несторица, който успява да се спаси от поражението при Солун, се предава на Василий II четири години по-късно (1018 г.), когато византийският император влиза в българската столица Охрид<ref>Пириватрич, Самуиловата държава, с. 143</ref>.<ref>Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, с. 69</ref>
== Източници ==
* '''Златарски''', Васил, ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, Академично издателство "Марин Дринов", София 1994, ISBN 954-430-299-9
* '''Ангелов''', Димитър, и Борис '''Чолпанов''', ''Българска военна история през средновековието (Х-XV век)'', Издателство на Българската академия на науките, София 1994, ISBN 954-430-200-X
* '''Николов''', Георги, ''Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII
* '''Пириватрич''', Сърджан, ''Самуиловата държава. Обхват и характер'', Изд. група "АГАТА-А", София 2000, ISBN 954-540-020-X
* '''Подбрани извори за българската история''', Том II: Българските държави и българите през Средновековието, Изд. "ТАНГРА ТанНакРа ИК", София 2004, ISBN 954-9942-40-6
== Бележки ==
<references/>
{{Портал|Македония}}▼
{{Портал Военна история на България}}▼
[[Категория:Сражения по време на Първата българска държава|Солун (1014)]]
Line 45 ⟶ 48:
[[Категория:История на Солун]]
[[Категория:Българо-византийски битки]]
▲{{Портал|Македония}}
▲{{Портал Военна история на България}}
|