Владимир Тодоров: Разлика между версии

Работи във Варна, а от септември 1965 г. е във [[разузнаване|външното разузнаване]] като началник-отдел в [[Първо главно управление]] на [[Държавна сигурност|ДС]]. Работи на задгранична работа по линия на [[Министерство на външните работи|Външното министерство]], пожсле е заместник-началник на външното разузнаване. През 1968 – 1972 година ръководи резидентурата на разузнаването във [[ФРГ]]<ref>[http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-19-08-19-22/2014-02-20-15-06-22/2014-02-20-15-29-41 Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА – Ръководители], agentibg.com, посетен на 19 февруари 2016 г.</ref>.

 

 

През март 1991 г. наскоро пенсионираният генерал-лейтенант Владимир Тодоров тихо заминава в Москва с цел да се укрие поради започналото следствие срещу него. След неколкократни искания за екстрадиция пред съветските власти и августовския путч срещу [[Михаил Горбачов]] е върнат на властите в София на 7 ноември 1991 г. При разпитите признава, че лично е унищожил материалите „Скитник“ по досието на писателя [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] от архива на Първо главно управление на ДС през декември 1989 г.