Благодетелен съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире
Ред 26:
След успешния край на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] през октомври 1905 година, на който е запазено единството на организацията, в средите на емиграцията в България отново се появява идеята за създаване на емигрантска благодетелна организация, която да замести разпуснатата през 1903 година [[Върховен македоно-одрински комитет|Македоно-одринска организация]].
 
Още на 14 септември 1905 година в София по инициатива на варненската емигрантска колония се явяват представители на няколко града - Видин, Добрич, Плевенъ, Търново, Стара Загора и Ямбол, които избират тричленен комитет в състав [[Андрей Ляпчев]] — София, [[Андрей Башев]] — Плевен и [[Владимир Дякович]] Варна), на който възлага да извърши подготвителната работа за свикване на всенародна конференция по македонските работи. На 21 ноември комитетът разпраща позив, в който се определя датата за конференция - 4 декември и се казва:
 
{{цитат|Aко досегашната апатия на свободния българинъ можеше отчасти да се оправдае съ това, че активнитѣ за свободата на македонския робъ дейци бѣха въ взаимни недоразумения и даже враждебность, но следъ тяхното обединение, следъ тѣхното послушване гласътъ на съвѣстьта, на патриотизма, следъ тѣхната готовность да рабoтятъ съ общи сили и самоотверженость — намъ, на свободнитѣ българи, непрoстенo e, престѫпно дори ще бѫде, да стоимъ въ мълчание, да бѫдемъ безучастни зрители на всѣкидневнитѣ катастрофи, разразявани въ горене на села, поголовно убиване нa цѣли семейства, включително и деца и други нечувани жистовства надъ гроба.}}
Ред 38:
Конференцията гласува и две резолюции. В първата се казва, че [[Автономия за Македония и Одринско|автономията]] е „единствено справедливо и радикално решение на македонския въпрос“. А във втората се апелира към българското правителство да „вземе всички възможни мерки“ за прекратяване на опустошителната дейност на подпомаганите от турската власт [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки]] и [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбски чети]] спрямо българското население в Македония и Одринско.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 147.</ref>
 
Благодетелният съюз се състои от благотворителни дружества с редовни и почетни членове и се управлява от едно тяло от 15 души софийски жители, избирани за две години от събора на дружествените делегати. При разискванията е отхвърлена идеята за употребяване на помощта чрез ВМОРО и се подчертава чисто благотворителния характер на Съюза. За да се изрази всенародното единство около македонските дела в избраното от конференцията управително тяло влизат хора от всички политически партии - [[Иван Георгов]] и [[Славчо Бабаджанов]] - [[Демократическа партия|демократи]], [[Мартин Тодоров]] и доктор [[Тодор Бракалов]] - [[Народнолиберална партия|стамболовисти]], [[Христо Попов (подполковник)|Христо Попов]] и [[Кръстан Доцев]] - [[Либерална партия (радослависти)|радослависти]], М. Калъпов и Ф. Бончев - [[Младолиберална партия|тончевисти]], Димитър Христов и доктор [[Андрей Ходжов]] - [[Прогресивнолиберална партия|прогресисти]], доктор [[Полихрон Нейчев]] и доктор [[Борис Вазов]] - [[Народна партия|народняци]], [[Тодор Влайков]] и [[Никола Найденов]] - [[Радикалдемократическа партия|радикалдемократи]] и [[Янко Сакъзов]] - [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|социалдемократ]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm2/40.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 2, София, 1943, стр. 462.]</ref> Пръв председател на Благодетелния съюз е Иван Георгов, подпредседатели Тодор Влайков и Ф. Бончев.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 29.</ref>
 
== Бележки ==