Разлика между версии на „Благоево (област Разград)“

м
замяна с n-тире
м (Bot: Automated text replacement (-( +())
м (замяна с n-тире)
}}
 
'''Благо̀ево''' - основано 1805 г. (по-рано ''Къзъл Мурад''- до 28 януари 1878, ''Ново село''- до 1880, ''Батенберг'' - до януари [[1947]] г. и оттогава до днес ''Благоево'') е [[село]] в Североизточна [[България]] То се намира в [[община Разград]], [[област Разград]].
 
== География ==
При създаването си през [[1805]] година селото се е казвало ''Казъл Мурад'' и е създадено от бягащи от Дряновските колиби българи, подложени на терор, насилие и кражби от населените в този район черкези. Пръв пристига в този край рода на дядо Новак от колиби Радевци, придружен от четиримата си братя - Върбан, Петко, Стойчо и Цоньо. Скоро то привлича много заселници балканджии от Дряновско, Еленско и Търновско. С друга група идват дядо Рашко, Кольо Килифарски, Кольо Хамбарджията - основатели на известни днес родове в Благоево. Селото е създадено първоначално около извор, който по-късно е каптиран и е изградена селска чешма. В землището на селото се намират още няколко големи чешми, а около него все още са останали няколко горски масива. В местността "Габракя" още се извисяват вековни дървета - [[габър]]. Будното свободолюбиво и трудолюбиво балканджийско население се отличава със своята любознателност и ученолюбие. Само десетина години след основаването на селото децата биват събирани в частни дюкянчета и заучават разни молитви и проповеди наизуст. Минават години и по-инициативни будни селяни като Кольо Манафа, поп Антон, Драган Дюкянджията и Руси Чорбаджията откриват през [[1833]] година начално училище, което дава знания необходими в живота. Пръв учител става Димитър Хаджистоянов. През [[1859]] година селяните със свои средства построяват едноетажна сграда с две класни стаи.
 
Село Благоево не остава настрани от революционния кипеж, обхванал страната. През 1867 година покрай Благоево минава четата на [[Панайот Хитов]] със знаменосец [[Васил Левски]]. През 1872 по поръчение на Левски, в този край идва [[Ангел Кънчев]]. Вечерта на път за Разград той остава в къщата на Стоян Сапунджията, където основава революционен комитет. Паметната 1876 година е осветена от последните искри на [[Априлско въстание|Априлския]] пожар - преминаването на четата на Таньо Стоянов. Родолюбивите чеда на село Благоево Георги Стоянов, Райчо Маринов и Петър Колев се сражават в редовете на българското опълчение. В хода на войната ценни сведения дава Станчо Белчев и други жители на селото, останали неизвестни.
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската освободителна война]] селото е опожарено
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година четирима души от Батенберг са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.</ref>
 
На 31 декември 1947 година на голямо общоселско събрание тържествено се обявява новото име на селото - ''Благоево'', което носи.
Селото е кръстено на Димитър Благоев, основател на Българската социалдемократическа партия, която е първата на Балканския полуостров. В центъра на селото има бюст-паметник на Благоев, които е съхранен.
През 1951 година селото е електрифицирано и радиофицирано. През 1981 година по покана
 
== Личности ==
* ''Христо Цанев Минев-Борина'' (29.01.1882-19.11.1967) - роден в с. Благоево, Разград­ско, български поет и общественик, учителствал в Пловдив, работил в българската легация в Прага, един от учредителите на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]]<ref>[http://www.liternet.bg/publish5/hborina/misyl.htm Христо Цанев Минев - Борина из списание "Мисъл"]на liternet.bg</ref><sup>,</sup><ref>[http://sbp-bg.org/sbp.biblioteka.u4r.htm СБП Членове - Учредители] на сайта на СБП</ref>
* ''Малчо Георгиев Цанев'' виден общественник и през [[1899]]-[[1901]] окръжен съветник. Активен член на [[Либерална партия|Либералната партия]] на д-р [[Васил Радославов]]. Един от ктиторите на голямата каменна [[църква]], построена с дарения от селото.
* ''о.з. майор Иванов'' най-известния кмет на селото, построил чешмите, мостовете и допринесъл най-много за развитието на селото от всички кметове досега.
* ''Георги Димитров Стоянов'' (1854-10.07.1936) - опълченец, роден в с. Казъл Мурад (дн. Благоево), Разградско. Живее в Браила, Румъния (1868), където учи в местното българско училище. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876) и в Руско-турската война (1877-1878) като опълченец в I опълченска дружина. След Освобождението живее в Попово. Старши стражар в Поповския и Разградски участък (2 г.), секретар на Поповското околийско управление (1880–1883), околийски началник в Нови пазар (1883–1884), в Попово (1884, 1885–1888, 1894), в Преслав (1906–1908), касиер на Поповската земеделска каса (1890–1893), просбописец (1902, 1908). Народен представител в VII ОНС, избран от Поповска избирателна околия, но присъства само на първата сесия. Носител на руския орден „Св. Георги IV степен“ и др. отличия. Почетен гражданин на Габрово (1922). Умира в град Попово.
* ''поп Димитър Стефанов Бакалов'' От село Иванча, Поповско. Свещеник в с.Батенберг от 1918 година до смъртта си през 1948 година. Герой от Балканската и Първата световна война.Награден с три ордена за храброст. В Северна Добруджа има село кръстено на него - ефр. Бакалово.
 
* ''Ангел Тодоров'' - ботев четник. Убит е в местността "Мерова поляна", близо до Елешнишкия манастир.
* [[Петър Попов]], (1832-1894), първи кмет на Варна
Картинка:Blagoevo-4.jpg|Малчо Цанев,член на Либералната партия на Васил Радославов
Картинка:Georgi Stoqnov opal4enec.jpg|Георги Димитров Стоянов опълченец от с.Благоево
Картинка:Picture 103.jpg|Седналият в средата на първия ред - опълченеца Георги Димитров Стоянов-1886 г.(като околийски началник в гр.Попово)
Картинка:Blagoevo.jpg|"Музей на селския бит-1"
Картинка:Blagoevo-Razgrad-district-peasant-life-museum-2.jpg|"Музей на селския бит-2"