Разлика между версии на „Гръцки езици“

редакция без резюме
м (в.пр. -->век пр.; козметични промени)
}}
 
'''Елински езици''' (или най-общо ''гръцки'' езици) е обобщаващо название, термин от историческата [[лингвистика]] за целия клон от [[Индоевропейски езици|семейството на индоевропейските езици]] включващ различните форми, варианти и диалекти на [[гръцки език|гръцкия]] и античните му "побратими"„побратими“. По съвременните и традиционни класификации, елинският клон има ''само една група'' и тя е гръцката езикова група; в този смисъл ''гръцки езици'' и ''елински езици'' са в повечето случаи [[синоним]]и. <ref name="Browning">Browning (1983), ''Medieval and Modern Greek'', Cambridge: Cambridge University Press.</ref><ref name="JosephPhilippaki">Joseph, Brian D. and Irene Philippaki-Warburton (1987): ''Modern Greek''. London: Routledge, p. 1.</ref> и като такъв се припокрива напълно с гръцки език. Терминът е уместен, за да се опише историческия контекст на други езици групирани с гръцкия (било днес или в [[античност]]та), които са принадлежали в тази група и са били достатъчно обособени и отделни, както и неразбираеми за съответни говорители от различни езици.
 
== Древногръцки и древномакедонски езици ==
Степента на близост или отдалеченост между [[Древногръцки език|древногръцкия]] и древномакедонския не е напълно определена. Терминът ''елински езици'' обединява тези две издънки на същия клон от индоевропейското езиково семейство. В този смисъл, древномакедонският език не е просто побратим или диалект на древногръцкия, а пълноправен език извън групата на гръцките диалекти<ref>B. Joseph (2001): "Ancient„Ancient Greek"Greek“. In: J. Garry et al. (eds.) ''Facts about the World's Major Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages, Past and Present.'' ([http://www.ling.ohio-state.edu/~bjoseph/articles/gancient.htm Online Paper])</ref><ref>[http://linguistlist.org/forms/langs/get-familyid.cfm?CFTREEITEMKEY=IEG Linguist List]</ref>. Древномакедонският език няма общо със съвременните езици на [[Балкански полуостров|Балканите]]. Бил е говорим език в [[Древна Македония]] през първото хилядолетие преди новата ера. Заменен е постепенно от настъпващия [[колония|език на колонизацията]] - – ''[[койне]]''. През [[4 век пр.н.е]] древните гърци използват койне, който става ''[[лингва франка]]'' на цялото [[Средиземно море|Средиземноморие]] и напълно маргинализира древномакедонския<ref>Eugene N. Borza (1992) [http://books.google.com/books?id=614pd07OtfQC&pg=PA94#v=onepage&q=&f=false ''In the Shadow of Olympus: The Emergence of Macedon''], p. 94 (citing Hammond); G. Horrocks, ''Greek: A History of the Language and its Speakers'' (1993), ch.4.1.</ref>. От езика са останали само ограничен обем фрагменти, най-вече съдържащи лични имена<ref name="TilesInAMultilingualMosaic">{{cite book|author=Michael G. Clyne, Sandra Kipp|title=Tiles in a multilingual mosaic: Macedonian, Filipino and Somali in Melbourne|publisher=Pacific Linguistics|year=2006|page=21|url=http://books.google.com/books?id=oEdiAAAAMAAJ&q=%22ancient+macedonian+language%22&dq=%22ancient+macedonian+language%22&lr= | isbn=9780858835696}}</ref>
[[Файл:AncientGreekDialects_(Woodard)_en.svg|мини|Гръцките диалекти възникват въз основа на географска разделеност или колонизиране. Карта на [[старогръцки език|старогръцките диалекти]].]]
 
== Еволюция на гръцките езици ==
Някои лингвисти продължава да използват обобщаващото понятие ''Елински език'', макар и в по тесен смисъл, за да обхванат в обща рамка няколкото съвременни форми, които се възприемат като отделни езици<ref>'''бел. пр.:''' Когато говорещите не могат да комуникират, говорейки всеки собствения си език, става дума за два отделни и обособени езика ''на базата на взаимна неразбираемост''</ref><ref name="Mosely">Mosely, Christopher (2007): ''Encyclopedia of the World's Endangered Languages.'' London: Routledge, p. 232.</ref> и за да се разграничат от термина "гръцки„гръцки език"език“, който предполага съвременния гръцки език. Статут на отделен език най-често се приписва на [[Цаконски език|цаконския език]],<ref name="Mosely"/> за който се смята че е единствен наследник на [[Дорийски езици|дорийския]], а не на [[Атически диалект|атическия]], следван от [[Понтийски език|понтийския]] и [[Кападокийски език|кападокийския]] от [[Анатолия]]<ref>[[Ethnologue]]: [http://www.ethnologue.com/show_family.asp?subid=90065 Family tree for Greek].</ref>
 
Езикът [[грико]] или ''италийота'' от южна [[Италия]] също е неразбираем за стандартно-гръкоговорещите<ref>N. Nicholas (1999), ''The Story of Pu: The Grammaticalisation in Space and Time of a Modern Greek Complementiser''. PhD Disseration, University of Melbourne. p. 482f. ([http://www.tlg.uci.edu/~opoudjis/thesis/thesis9.pdf PDF])</ref>, за отделен статут се споменава и [[Кипърски диалект|кипърският]], макар това да е по-трудно доказуемо.<ref name=roelcke/> За сравнение, напълно разбираемият [[йеванически език]] (гръцки език на евреите в Гърция) се смята за отделен език по културно-религиозни съображения<ref name=roelcke>Thorsten Roelcke (2003), ''Variationstypologie''.</ref>. Гръцките лингвисти традиционно третират тези езици като диалекти на гръцкия език<ref>G. Horrocks (1997), ''Greek: A History of the Language and its Speakers''. London: Longman.</ref><ref name="Browning"/><ref>P. Trudgill (2002), Ausbau Sociolinguistics and Identity in Greece, in: P. Trudgill, ''Sociolinguistic Variation and Change'', Edinburgh: Edinburgh University Press.</ref>
|2=[[Понтийски език|Понтийски]]
|3= Кримски гръцки (Мариуполитан)
|4=[[Кападокийски език|Кападокийски]] (сплавен<ref>'''бел. прев.:''' Сплавен език означава език съставен от паралелната употреба на два автономни езика, напр. гръцки и турски, от лица свободно говорещи и двата езика. Различава се от [[пиджин]] език, който е смесица от езикови форми събрана и използувана от лица неговорещи основно този език. Това смесване съхранява и двете езикови форми, лесно се разпознават думи и изрази към кой език принадлежат оригинално. Друг пример за такава сплав е испанско-американският ''Чикано'' [http://en.wikipedia.org/wiki/Chicano_English]</ref>, смесен език)
|5=[[Гръкоромански език|Гръко-романски]] (сплавен език)
|6=[[Грико]] (повлиян от дорийския)
 
== Класификация ==
Древногръцкият е разклонение на Индоевропейското [[езиково семейство]]. Древният им вариант по всяка вероятност е бил близък на [[древномакедонския]]<ref>Roger D. Woodard. "Introduction„Introduction," ''The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages'', ed. Roger D. Woodard (2004, Cambridge University Press, pp. 1- – 18), pp. 12- – 14.<br>Benjamin W. Fortson. ''Indo-European Language and Culture''. Blackwell, 2004, p. 405.</ref> и [[Фригийски език|фригийския]],<ref>Johannes Friedrich. ''Extinct Languages''. Philosophical Library, 1957, pp. 146- – 147.<br>Claude Brixhe. "Phrygian„Phrygian," ''The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages'', ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, 2004, pp. 777- – 788), p. 780.<br>Benjamin W. Fortson. ''Indo-European Language and Culture''. Blackwell, 2004, p. 403.</ref>, но връзките не са достатъчно ясни за да се направи сравнителен анализ. Древномакедонският и особено Фригийсйкият език често се разглеждат като сродни на [[Тракийски език|тракийския]], но със "силно„силно гръцко влияние"влияние“.<ref>Philip Baldi. ''An Introduction to the Indo-European Languages''. Southern Illinois University Press, 1983, p. 167.</ref> Измежду индоевропейските езици с жив потомък се смята, че гръцкият е най-близко до [[арменски език|арменския]]. <ref>James Clackson. ''Indo-European Linguistics: An Introduction''. Cambridge University Press, 2007, pp. 11- – 12.</ref><ref>Benjamin W. Fortson. ''Indo-European Language and Culture''. Blackwell, 2004, p. 181.</ref><ref>Henry M. Hoenigswald, "Greek„Greek," ''The Indo-European Languages'', ed. Anna Giacalone Ramat and Paolo Ramat (Routledge, 1998 pp. 228- – 260), p. 228.<br>[[BBC]]: [http://www.bbc.co.uk/languages/european_languages/languages/greek.shtml Languages across Europe: Greek]</ref>
 
== Източници ==