Уикипедия

Богословие: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м излишна доп. точка (.. --->.); козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 8:
 
=== Юдейско богословие ===
В [[Юдаизъм|юдаизма]] богът е едновременно трансцендентен, единствен и непознаваем. Общението с него се осъществява само посредством [[Талмуд]]а, [[Тора]]та и приложените към тях коментари. Талмудът е съставен с усилията на няколко стотици, дори хиляди тълкуватели, старателно размишлявали в продължение на векове, продължаващо и днес -– 15 века след написването му<ref>Еврейската мисъл, Андре Шураки, стр. 33, Панорама 1995</ref>.
 
=== Ислямско богословие ===
Ред 32:
 
=== В християнското богословие ===
* Библейско богословие -– изследва идеите намиращи се в Библията (Свещеното писание на Стария и Новия завет);
* Екзегетично богословие -– изследва тълкуванието на библейския текст;
* Сравнително религиознание -– изследва общите теми между различни религиозни традиции
* Историческо богословие -– изследва интелектуалната история на ученията (догмите, доктрините)
* Нравствено богословие -– изследва нравствеността в религиозния живот
* [[Патрология]] и [[патристика]] -– изучават живота и ученията църковните отци.
* Практическо богословие или още като приложно богословие -– изучава практическите приложения на богословските истини. Включва пастирско богословие, [[омилетика]], християнско образование и други дисциплини.
* Систематично богословие -– систематичирано изложение на основните учения на дадена религия. В християнството често се прави разлика между догматика или догматическо богословие и християнска доктрина -– догмата се възприема като човешкото разбиране на истината за разлика от учението или доктрината, която се възприема като първична дадена ни от Бог в Св.Писание.
 
=== Според богословския метод ===
* Апофатическо богословие -– за Бог се говори чрез форми на отрицание (невидим, неделим, нетварен, неизменим и т.н.)
* Катафатическо богословие -– за Бог се говори чрез форми на утвърждение (противно на апофатическото богословие)
* Диалектическо богословие -– използва хегеловия метод на теза, антитеза и синтеза
 
== Движения в богословието ==
* Фундаменталистко богословие -– буквално възприемане на Св.Писание
* Ортодоксално богословие -– богословието възприето от църквата през вековете и дефинирано на вселенските църковни събори
* Консервативно богословие -– историко-граматическо възприемане на Св.Писание според формата на текста
* Либерално богословие -– митологично възприемане на Св.Писание. Св.Писание тук не се възприема като история, а като общозначим мит.
* Неоортодоксално богословие -– Св.Писание се възприемо като нравствено и доктринално вярно, но исторически недостоверно.
* Икуменическо богословие -– свързано с идеята за обединение на хр. църква и Световния съвет на църквите (по тенденция либерално)
* Евангелистко или евангелско богословие -– консервативно по характер и свързано с разбирането на Библията като боговдъхновеното слово на Бог.
* Реформаторско богословие -– богословие развито от личностите на Реформацията и тените последователи (Мартин Лутер, Жан Калвин, Улрих Цвингли, Джон Нокс и др.)
* Богословие на освобождението -– със социално-икономическа насоченост, породено е от големите икономически неравенства в Южна Америка. Доктрините придобиват не личен а социален аспект.
* Постмодерно богословие -– в което основните схващания на богословите са постмодерни
* Феминистко богословие -– крайността на това движение твърди, че бог е в женски род.
 
== Известни личности ==
; Ранно християнство на Запад
[[Ириней Лионски]] (ок. 135 - 202), [[Тертулиан]] (ok. 155 - 230), [[Ориген]] (182 - 253), [[Августин Блажени|Августин]] (354 - 430), [[Боеций]] (ок. 480 -– ок. 526)
 
; Ранно християнство на Изток
Ред 67:
 
; Средновековие
[[Анселм Кентърбърийски]] (1033 - 1109), [[Пиер Абелар]] (1079 - 1142), [[Бернар от Клерво]] (1090 - 1153), [[Бонавентура]] (1221 - 1274), [[Тома Аквински]] (1225 - 1274), [[Майстер Екхарт]] (ок. 1260 - ок. 1327), [[Данте Алигиери]] (1265 - 1321), [[Уилям Окам]] (ок. 1285 - ок. 1347), [[Еразъм Ротердамски]] (1466 -– 1536)
 
; Реформация
[[Мартин Лутер]] (1483 - 1546), [[Жан Калвин]] (1509 -– 1564)
 
; Протестантство след Реформацията
Джонатан Едуардс (1703 -– 1758), Джон Уесли (1703 -– 1791)
 
; Католицизъм след Реформацията
[[Тереза Авилска]] (1515 - 1582), [[Хуан Фонтиверовски]] (1542 - 1591), [[Блез Паскал]] (1623 -– 1662)
 
; Съвременност
[[Сьорен Киркегор]] (1813 - 1855), [[Карл Ясперс]] (1883 - 1969), [[Паул Тилих]] (1886 - 1965), Карл Барт (1886 - 1968), Райнхолд Нибур (1892 - 1971), [[Клайв Стейпълс Луис]] (1898 - 1963), Карл Ранер (1904 - 1984), [[Йоан Павел II]] (1920 -– 2005)
 
== Връзка с други науки ==
Ред 85:
# Някои истини научаваме чрез откровение
# Светът е познаваем, защото Бог ни е създал така, че обективно да го възприемаме
# Принцип на непротиворечието -– две взаимно изключващи се твърдения не могат да са едновременно вярни
 
Някои от тези 3 подхода не се възприемат от съвременни богослови, но и 3-те са основа на християнското богословие до появата на диалектическото мислене ([[Хегел]], [[Киркегор]] и др.)
 
Предметът на богословието излиза извън сетивния опит на човека и поради това е невъзможно да се говори за Бог без определено схващане за това как Той се саморазкрива. Важно тук е и как получаваме познание за Бога -– чрез вяра (фидеизъм), чрез разума (рационализъм), чрез мистична опитност (мистицизъм) или по някакъв друг начин.
 
Очевидно е, че богословският език изисква да се говори за Бог с антропоморфни термини (човешки качества), но по такъв начин, че да се съзнава разликата между човешкото и божественото. За науката това не е нещо ново, тъй като във всяка наука се използва метафоричен език, който е рабираем за учения. Антропоморфният език е метафоричен в своята същност. Ралзиката между митологията и богословието се състои в това, че в богословието антропоморфният език е нещо осъзнато, така както в съвременната физика например "електронен облак" се схваща метафорично, а не буквално. По този наичин богословието непрекъснато разширява нашия възглед за Бога, а не ни прави суеверни. (При суеверието метафоричния език се възприема като буквален).
 
Критиката, отправяна към богословието, че говори измислици, би могла да се приложи към всяка друга наука, което очевидно няма смисъл. Философията и богословието обсъждат изключително общ кръг от проблеми -– въпросите около човешкото битие или съществуване, но богословието отива отвъд този кръг и се простира към Първопричината на битието. В такъв смисъл е нездраво да се твърди, че богословието е антипод на философията. Това са взаимно допълващи се дисциплини.
 
От богословска гледна точка, дори и атеизмът би могъл да се разглежда като религия или религиозна система от възгледи -– вярва се, че бог не съществува и че светът е първопричина сам за себе си и има самоорганизираща се същност. За християнския богослов това представлява придаване на материята на божествени (разумни, съзидателни, интелеигентни) атрибути и този вид вяра не е по-малко религиозен от която и да е религия. Това показва, че богословски подход е възможен и по отношение на "отрицателата вяра". Богословското възприемане на реалността е част от познанието на човечеството, тъй като във всяка форма на познание откриваме богословски въпроси.
 
== Богословие в България ==
; Християнско богословие
* Софийски университет "Климент Охридски" -– Богословски факултет<ref>[http://www.uni-sofia.bg/faculties+bg/theology+bg/index+bg.html/ Богословски факултет, СУ]</ref>
* Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" -– Факултет по хуманитарни науки (катедра по теология)<ref>[http://www.shu-bg.net/ Шуменски университет]</ref>
 
Православно богословие:
* Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий" -– Православен богословски факултет<ref>[http://www.uni-vt.bg/1/?zid=23&lid=1&c=str Православен богословски факултет, ПУ]</ref>
* Стипендии за православно богословие и иконография на фондация „Покров Богородичен“„[http://www.pravoslavie.bg/Обяви/Фондация-Покров-Богородичен-учреди-стипендии-за-богослови-и-иконографи Богословски стипендии на фондация „Покров Богородичен“]“
 
Протестантско богословие:
* Висш евангелски богословски институт -– факултети в София и Стара Загора<ref>[http://www.utfbg.org/ Обединен богословски факултет]; [http://www.sofiapbc.org/ Петдесятен факултет]</ref> (неакредитиран като висше училище)
* Теологичен колеж "Стефан Константинов" ([[Църква на адвентистите от седмия ден|ЦАСД]], София)<ref>[http://sdabg-college.org/ Официална страница]</ref> (неакредитиран като висше училище)
 
Ред 130:
; Църковна история
Православни автори:
* Коев, Тотю; Бакалов, Георги. Християнството в миналото и днес. Изд. Български бестселър -– ISBN 954-463-010-4
* Малицки, П. И. История на християнската Църква. Т. 1-2. С., 1994; 3 изд. 2001.
* Поснов, М. Е. История христианской Церкви (до разделения Церквей -– 1054). Киев, 1991; http://www.kursmda.ru/books.shtml. (български превод -– История на християнската Църква. До разделението на църквите. Т. 1-3. С., 1995) -– до разделението на църквите през 1054 г.
* Болотов, В. В. Лекции по истории древней Церкви. Т. 1-4. М., 1994; http://www.krotov.info/yakov/past/19/19person/bolotov.html.
* Асмус, Валентин, прот. Лекции по история Церкви. -– http://www.wco.ru/biblio/books/asmus1/Main.htm; http://www.orthodoxia.org/lib/1/1/27/3.aspx -– до IX век.
 
Католически автори:
* О'Колинс, Джерал; Фаруджа, Марио. Католицизмът -– История на католическото християнство. Изд. Захарий Стоянов -– ISBN 954-739-660-9
 
Протестантски автори:
* Голубич, М. История на християнската църква: от I до XX век. Изд. Нов Живот, София, 1999 г. -– ISBN 954-719-040-7
 
; Сравнително религиознание
Ред 159:
На английски език:
* Strong, James, S.T.D., LL.D. Strong's Exhaustive Concordance of The Bible. Brief Dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original with references to English words.Word Publishing.
Това е най-известният конкорданс (симфония, показалец на думите), който съдържа списък с всички думи от Библията на крал Джеймс -– в кои стихове се срещат. Срещу всеки откъс от стих има номер по който можете да видите употребата на думата в Библията и как е преведена на други места, какъв е корена и и ак се прозинася.Това помагало е полезно за хора, които са начинаещи в Библейските езици и е едно първо стъпало за по-добро тълкувание на Библейския текст. Съществуват издания на библията с номера на думите в речника в този конкорданс.
* Ed. Alexander, David; Alexander, Pat. The Lion Handbook to the Bible. Lion Publishing, 1973, England.
 
Ред 168:
* [http://pravoslavie.bg Православие.БГ: богата библиотека с богословски текстове от православната традиция]
* [http://protestantstvo.com Институт за българска протестантска история]
* [http://www.globalorthodoxy.com: Всемирното Православие] -– статии и полезна информация на православна тематика
* [http://bibliata.com: Bibliata.com]
* [http://patrologia.pravoslavie.bg Патрология България] -– български сайт за патристични изследвания и текстове
* [http://blip.tv/file/2019658 Представяне на специалност Теология на Великотърновския университет]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Богословие“.