Богутево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м г) г.) за година; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 19:
[[Файл:Bogutevo_1922.jpg|мини|200px|Богутево [[1922]] — завръщането след изселничество в [[Турция]]]]
 
Едно от най-старите селища в община Чепеларе. Към средата на 1878 година се включва в [[помаци|помашкото]] въстание срещу българите и руските войски.<ref>http://web.archive.org/web/20110202073839/http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html Хюсеин Мехмед Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София 2007, стр. 41</ref>
 
От 1879 до 1 януари 1895 година от Богутево са изселени 30 семейства със 150 жители [[помаци]] в [[Мала Азия]].<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | format = 70/100/16 | edition = II | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | language = български | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 100 }}</ref> През 1913 и 1914 г. поради насилията към помаците при обстоятелствата на [[Балканска война|Балканската война]], две трети от населението на селото отново се изселва в Турция. Но след няколко години по тяхна инициатива и след акция, организирана от останалите в България богутевци, (които организират "чета", която минава границата и организира безпрепятственото им завръщане), 32 семейства се връщат в селото (22 март 1921 г.). До 1923 г. по различни пътища се прибират и останалите.<ref>А. Шиков Завръщането на богутевци от Турция. сп. Родопи, бр. 4, 1971, стр. 14 - 15</ref>
 
В началото на 1913 г. жителите на селата ''Богутево'', Дряново и Ер Кюприя (или Ер Кюпрю, от 1934 г. се нарича Мостово) изпращат писмо до председателя на Народното събрание С. Данов, в което протестират срещу насилието при християнизацията. Писмото е анонимно, авторите не са посмели да поставят имената си. В писмото пише: "Уважаеми г-н Данов, … Ние сме български мюсюлмани от … Станимашка околия. Ужасът, терора, насилията и калъча над главите ни е в своя разгар, за да станем християни. Това мислим, нашата света Конституция няма да позволи - да ни ругаят, бият и заплашват с цел да напуснем нашата религия … Ние сме в Стара Свободна България, гдето редът, законността и правдата царуват, а дали е в същност така в нашия край тия дни? Ако бихте могли само с ангелска сила за миг да дойдете и видите плачовете и риданията на нас беззащитните, тогаз само ще бъдете уверени че кръщаванията не са пожелание, а с големи насилия. Единствен факт на това е, че целият свят е известен, че ний ако пожелаем щяхме да се покръстим преди 35 години, когато дойде Русия, а не сега когато трябваше да се наслаждаваме на свобода в прегръдките на Велика България. Уверени във Вас, че Вий ще дадете най-мощната си подкрепа за нас и нашите страдания, за да почувстваме ний и целия народ, че не сме били излъгани в мисълта, с която избрахме народни представители … да ни управляват." <ref>http://www.scribd.com/doc/29956844/2004-FCNM-ShadowReport Алтернативен доклад на Български хелзинкски комитет, член на Международната хелзинкска федерация за правата на човека. София, март 2004, стр. 6</ref>
 
Според преброяването на населението в [[Царство България]] през 1910 година, към 31 декември същата година в Богутево живеят 688 [[помаци]].<ref>{{cite book | last = Райчевски | first = Стоян | title = Българите мохамедани | origyear = 1998 | format = 70/100/16 | edition = II | year = 2004 | publisher = Национален музей на българската книга и полиграфия | location = София | language = български | isbn = 954-9308-51-0 | pages = 101 }}</ref> Вследствие на [[Балкански войни|Балканските войни]], от 688 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 198.<ref>{{cite book | last = Арденски | first = Владимир | authorlink = Владимир Арденски | title = Загаснали огнища | year = 2005 | publisher = ИК „Ваньо Недков“ | location = София | isbn = 954-8176-96-3 | pages = 106 }}</ref>