Бождово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807437 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 9:
}}
'''
== География ==
Ред 22:
Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е смесено влашко-българско селище.
През XIX век Бождово се числи към [[Мелник|Мелнишката]] [[кааза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Църквата „[[Успение Богородично (Бождово)|Успение Богородично]]“
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Бождово'' (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 30:
{{цитат|Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх [[Елен (връх)|Елен]], на С от Мелник 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, [[куцовласи]], до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref>}}
Към 1900 година според изследванията на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189]</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година селото (''Bojdovo'') се числи към Мелнишка кааза. Християнското население
Куцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в [[Егейска Македония]].
Като високопланинско село то служи за опора на [[ВМОРО]]. Според спомените на [[Яне Сандански]] през 1902 година в селото функционира комитет на [[ВМОРО]] с ръководител българинът Дуката.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_voevodi/1_3.htm Милетич, Любомир. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ, Македонскиятъ Наученъ Институтъ, София, 1927, стр. 30]</ref> От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] единадесет човека от Бождово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.</ref>
== Бележки ==
<references/>
{{Община Сандански}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Села в област Благоевград]]
[[Категория:Арумънски селища]]
| |||