Бой при Ангиста: Разлика между версии

През октомври 1912 година, в хода на [[Балканска война|Първата балканска война]], българи и гърци разгромяват с общи усилия османските войски в Източна [[Македония (област)|Македония]]. Гръцката армия влиза в [[Солун]], а българската остава на северните и източните му подстъпи.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_1_4.html Глава 1.4.]</ref> Още през декември двете страни влизат в спор за разпределянето на завзетите територии.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_2_4.html Глава 2.4.]</ref> Постепенно гръцките войскови части започват да изтлаксват малобройните български части и завземат територии на установеното [[Македонско военно губернаторство]].

За да укрепи контрола си върху Солун, в началото на 1913 година гръцката армия се придвижва постепенно на север, като се възползва от факта, че повечето български войски са прехвърлени срещу османската армия в [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]]. Спорадичните въоръжени инциденти прерастват на 20 февруари в голямо [[бой при Нигрита|стълкновение при Нигрита]], на река Струма.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2.html Глава 3.2.]</ref> През април гръцки части дебаркират край [[Елевтерес|Левтера]], източно от Струма, оттам настъпват на север и принуждават българите да се оттеглят от [[Правища]]. Българска част е атакувана и при [[Съботско]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.161</ref>. Със задачата да прокара разграничителна линия между двете страни е натоварена смесена комисия, но преговорите са неефективни и сблъсъците се увеличават. Опасявайки се да не изгуби пристанищния град [[Кавала]], след примирието с османците на [[Чаталджа]]нския и [[Булаир (Вилает Чанаккале)|БулаирБулаирския]]ския фронт, българското командване прехвърля подкрепления в застрашения район.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_3.html Глава 4.3.]</ref><ref name="m44">Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_4.html Глава 4.4.]</ref>

В началото на май българската 2-а армия постепенно заема позиции между [[Орфано]] и [[Дойран]]. На 7 май в [[Сяр]], където е щабът на армията, е получена заповед от заместник-главнокомандващия генерал [[Михаил Савов]]. Инструкциите до командващия армията, генерал [[Никола Иванов (офицер)|Никола Иванов]], са да избягва провокации от гръцка страна, предвид несигурното дипломатическо положение, но да държи здраво и двата бряга на Струма. Това ще улесни в значителна степен българското настъпление, щом започне назряващата война. В същата телеграма от Иванов се изисква да завземе левия бряг на река [[Ангиста|Ангиста (Драматица)]] и да прикрие намиращия се наблизо участък от железницата [[Драма (град)|Драма]] —– Сяр.<ref name="m44"/><ref>Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на армейския военно-издателски фонд 1925, стр. 14-15</ref>