Бойни групи на работническата класа (ГДР): Разлика между версии

[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-34431-0009, Erfurt, Kampfgruppen- Ausbildung.jpg|thumbмини|250px|Обучение на бойци на бойните групи през 1956 г.]]

'''Бойни групи''' ({{lang-de|Kampfgruppen}}), от 1958 г. с името '''Бойни групи на работническата класа''' ({{lang-de|Kampfgruppen der Arbeiterklasse (KdA)}}) е въоръжена [[Паравоенни|паравоенна организация]] в [[ГДР|Германската Демократическ Република]]. Наред с [[Национална народна армия|Националната народна армия]], Народната полиция, Министерството на държавната сигурност ({{lang-de|Ministerium für Staatssicherheit}}), известно повече като [[Щази]], Бойните групи на работническата класа са силова опора на управляващата [[Германска единна социалистическа партия|Германската единна социалистическа партия (ГЕСП)]].

Причина за създаването на партийните въоръжени формирования са [[Събития от 17 юни 1953 година в ГДР|събитията от 17 юни 1953 года в ГДР]], т. нар. Берлинско въстание. Потушаването на протестите, избухнали в столицата и разпространени в цялата страна, се осъществи само с масираното включване на Групата съветски войски в Германия. Тези събития практически показаха отсъствие на обществена поддръжка на властта в ГДР.

Ръководството на [[ГЕСП]] предприе мерки за създаване на организирани [[комунизъм|комунистически]] структури, способни да окажат действена помощ на държавните силови ведомства. Официалното решение е прието на пленум на ЦК на ГЕСП на 24-26 юни 1953 г. Съгласно директивата на ЦК, партийните въоръжени структури се създават в големите държавни предприятия и учреждения. Задачата за създаването на бойните групи се опростява от това, че отделни групи за поддържане на полицията съществуват от 1951 г. към администрацията на големите предприятия под наименованието '''Friedenswacht''', '''Arbeiterwehr''', '''Selbstschutzbrigade''', но от март 1953 г. се появяват и първите '''Kampfgruppe''' с организационни структури, дефинирани цели и задачи, и тежко стрелково въоръжение <ref>[http://www.argus.bstu.bundesarchiv.de/DO1-36463/index.htm?kid=cd205132-a707-4fcf-b14a-8c0d4b4cf607 Geschichte und Organisation der «Kampfgruppen der Arbeiterklasse»]</ref>.

Кампанията по формиране на партийните '''Бойни групи''' (Kampfgruppen) започва на 29 септември 1953 г. и продължава до 9 декември 1953 г. Окончателното организационно оформяне на структурите е описано и се съдържа в директивата на Политбюро на ЦК на ГЕСП от 31 май 1955 г. „За организацията и подготовката на Бойните групи“.

[[FileФайл:Stamps of Germany (DDR) 1978, MiNr 2357.jpg|thumbмини|rightдясно|250px|Пощенска марка по случай 25 годишнината на бойните групи]]

Комплектуването на групите се формира в заводите и учрежденията, като се предпочитат членове на ГЕСП. Изискванията към членовете на бойните групи е да са идеологически благонадеждни, да са преминали военна служба и да имат спортна подготовка. В групите се приемат бойци от 25 до 55 години, като в резерва се включват хора на възраст до 60 години. Набирането се осъществява по препоръката на партийните комитети и администрацията на предприятията. Членовете на бойните групи полагат клетва да ''„защитават социалистическите завоевания на държавата на работниците и селяните с оръжие в ръка“''. От 1958 г. в названието на бойните структури се внася класов акцент като се преименуват в '''Бойни групи на работническата класа''' (Kampfgruppen der Arbeiterklasse)

[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-85711-0008, Berlin, Mauerbau, Kampfgruppen, Appell.jpg|thumbмини|leftляво|250px|Бронеавтомобили SK-1 на бойните групи на парада в чест на Октомврийската революция в Русия на 7 октомври 1961 г.]]

Бойните групи на работническата класа се изграждат на военно-дисциплинарни принципи. Основните бойни единици са батальоните (''bataillon'') с батальонни командири (''bataillonskommandeurs''), и последващи по-малки подчинени съставни поделения до най-малката бойна част -– група (отделение) във взвод с командир на групата группенфюрер (''gruppenfuehrer''). <ref>[https://www.postsovet.ru/blog/russia/709583.html Фольксштурм Хонеккера]</ref>. Членовете на групите преминават бойна подготовка. Групите са въоръжени със сериозни оръжия - не само стрелково оръжие ([[АК-47|автомат Калашников (АК-47)]], щурмови винтовки StG 44, ръчни картечници Дегтяров (ПД), [[Пистолет Макаров (ПМ)|пистолети Макаров]]), но и тежки оръжия ([[Бойна машина на пехотата|БМП]], [[противотанково оръдие|противотанкови]] и [[зенитно оръдие|зенитни]] оръдия). Членовете на бойните групи имат униформа и химн — ''Marsch der Kampfgruppen der Arbeiterklasse''<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=Y3OdGqclnF4 Marsch der Kampfgruppen]</ref>. Издава се и ежемесечен печатен орган на организацията ''Der Kämpfer''.

Групите развиват дейността си в тясно взаимодействие с командването на [[Национална народна армия|ННА]]. Командването на всички нива се осъществява от колегия в състава на местния секретар на ГЕСП, командващия военния окръг и началника на местната Народна полиция. Формално по държавна линия управлението е в Министерството на вътрешните работи, и е дейност на заместник министъра управляващ военнизираните полицейски части (специализираните подразделения и противопожарната охрана). Решаващо влияние за организацията и управлението имат партийните органи. Върховното управление се осъществява от отдела за безопасност при ЦК на ГЕСП под ръководството на съответния секретар и генералния секретар. По тази структура, подчиненост и контрол, Бойните групи на работническата класа напомнят на щурмовите отряди [[Щурмабтайлунг]] ({{lang-de|Sturmabteilung}}), подобни структури в Германия, които имаха значително по-висока активност и по-големи мащаби на действие.

Общата численост на бойните групи в началото на 1980-те години превишава 200 хиляди човека, което е повече от общата численост на армията и полицията на ГДР. За времето на съществуване на тази формация, в обучение и членство са преминали повече от 400 хиляди човека. Партийните институции се стремят в структурите да поддържат преобладаваща численост от работници, но още в началото на създаването се сблъскват с проблема от нисък ентусиазъм за участие от пролетарските среди. Върху представителите на интелигенцията се оказва по-ефективен натиск чрез въздействие с кариерни лостове. За популяризиране на участие е въведен, макар и ограничен, принцип на материално стимулиране -– членовете на групата получават допълнително към пенсията 100 ГДР марки. За участие, тази привилегия не е особено голяма придобивка, а идейните мотиви за това имат още по-малко значение. <ref>[http://wirtschaftssenioren.ba-bautzen.de/waggonbau/kampfgruppe.htm Die 'Kampfgruppen der Arbeiterklasse']</ref> Мотивирането за встъпване в редовете на групите основно са преките указания от началниците.

Най-голямото използване на Бойните групи на работническата класа е при изграждането на [[Берлинска стена|Берлинската стена]], в която участват 5 хиляди човека (по други данни 8 хиляди човека). Групите се поддържат в състояние на мобилизационна готовност при изостряне на политическата ситуация в страните от Източна Европа. По време на [[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]] от есента на 1956 г. бойци от Kampfgruppen се използват за блокиране на [[Хумболтов университет на Берлин|берлински студентски]] акции на солидарност с Унгария. <ref>[https://www.berlin.de/imperia/md/content/lstu/schriftenreihe/bd6_text_2006.prn.pdf?start&ts=1406798610&file=bd6_text_2006.prn.pdf Die Niederschlagung der Opposition an der Veterinärmedizinischen Fakultät der Humboldt-Universität zu Berlin in der Krise 1956/57] </ref> Бойните групи са подготвяни за действие и по време на [[Пражка пролет|Пражка пролет 1968 г.]] и [[Солидарност (профсъюз)|полските събития от 1980—1981 г.]].

Властите в ГДР рядко използват структурата на бойните групи за пряко политическо насилие. Тази функция е предоставена на държавните органи и преди всичко на Министерство на държавната безопасност на ГДР. По-голямо значение има политическото и идеолого-пропагандното въздействие в обществото от членовете на бойните групи. Тези бойни формирования се използват като проводник за социалното разгръщане на идеите и решенията на управляващата комунистическа партия за постоянен пропаганден и организационен натиск върху гражданите на ГДР, за тяхната тяхната идеологическа обработка и подкрепа на милитаризацията на държавата. <ref>[http://www.zzf-pdm.de/site/462/default.aspx Schriftenreihe «Zeithistorische Studien» / Band 55, Proletarischer Mythos und realer Sozialismus. Die Kampfgruppen der Arbeiterklasse in der DDR] </ref>.

Бойните групи на работническата класа водят и международна дейност, с което моделът и опитът им се споделя с комунистическите режими в [[Ангола]], [[Мозамбик]], [[Народна република Конго]].

== Отказ от използване и закриване на бойните групи ==

От края на 1988 г. в докладите на Щази започва да се отбелязва ненадеждност на състава на Бойните групи на работническата класа. Зачестяват отклонения при изпълнение на заповеди, появяват се случай на напускане на формированията. <ref>Gilbert Jacoby: 1989/90: Die «Friedliche Revolution» in der DDR, epubli, 2011, ISBN 978-3844209785, Seite 86, 87.</ref> Това са тревожни сигнали в навечерието на празнуването на 40-годишнината на ГДР през октомври 1989 г.

Ненадеждността на бойните групи пролича особено по време на масовите протестни демонстрации в ГДР през есента на 1989 г. (т.нар. „Понеделнишки демонстрации “ (Montagsdemonstrationen)). Протестите започват от Лайпциг на 4 септември 1989 г. с провеждането на шествие под лозунга „Ние сме народа!“ (Wir sind das Volk!) и искания за граждански свободи и отваряне границите на ГДР. Демонстрацията, проведена отново след седмица предизвиква остра реакция във властите, като са арестувани повече от 50 човека. Протестите имат мирен характер, повтарят се вечерта на всеки понеделник, при разширяване участието на протестиращите и в други градове. Целта на масовите протести се поставя остро от протестиращите -– смяна на политическото ръководство на държавата, демократизация на обществото и редица други искания. Демонстрациите се прекратяват през март 1990 г. преди провеждането на първите свободни избори. За противодействие на протестните акции се използват органите на полицията и държавната безопасност. В Лайпциг на улицата са изведени бойни групи, но тяхната ненадеждност като силови структури не позволява да се вземе решение за въоръжено насилие и те само пасивно присъстват. Партийната преса остро критикува тези структури за сигурност. С това многогодишните усилия за отлична подготовка на силовите структури се оказват практически безсмислени.

На 6 декември 1989 г. новият министър на вътрешните работи Лотар Аренд със заповед обявява разоръжаването на организацията Бойни групи на работническата класа. До края м. май 1990 г. се провежда демобилизацията на всичките 189 370 бойци. Структурата прекратява дейността си още преди ликвидирането на ГДР и обединението на Германия.