Борис Янишлиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Почетни граждани; Добавяне на Категория:Почетни граждани в България, ползвайки HotCat |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 20:
| повлиял = }}
}}
[[
[[
'''Борис Дионисиев Янишлиев''' е [[българи|български]] [[учител|просветен деец]], [[общественик]], [[композитор]], [[художник]], [[публицист]] и [[краевед]] от [[Македония (област)|Македония]].
== Биография ==
Той е роден през 1887 година в град [[Дойран]]. Баща му Дионис Н. Янишлиев (1841 - 1916) е виден български деец в града, ученик на [[Андроник Йосифчев]] и [[Димитър Миладинов]], а след това на първото българско училище в [[Цариград]]. Брат му [[Никола Янишлиев]] е също учител.
Борис Янишлиев завършва прогимназия в родния си град, а след това [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Към 1905 - 1906 година завършва [[Скопско българско педагогическо училище|педагогическото училище]] в [[Скопие]].<ref>[http://bugarash.150m.com/knskopie.html Николов, Коста. Странстванията на един учител.]</ref> През 1908 година със стипендия от [[Българската екзархия]] записва турското юридическо училище Хукук мектеби в [[Солун]], но не го завършва. През 1912 година е приет в [[Национална художествена академия|Художественото индустриално училище]] в [[София]].
Преподава рисуване в [[Гумендже]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 97.</ref> и в Солунската гимназия рисуване и благозвучност.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=520160 Дарик News. С изложба отбелязват 130 години от създаването на Солунската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий",
Борис Янишлиев участва активно в обществено-политическия животна родния си град. Там организира изложби, композира, ръководи ученически хор, за което през 1943 година по време на [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление на част от Вардарска Македония]] е обявен за почетен гражданин на Дойран. Работи като доброволен секретар на черковно-училищното настоятелство в Дойран. През 1910 е секретар на българската митрополия в Лерин, а през 1912
Участва в [[Балканска война|Балканската война]] от 1912 - 1913 като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в Нестроевата рота на 1 дебърска и в 15 щипска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 821.</ref> Участва и в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] от 1915
След [[Междусъюзническата война]] от 1913 година продължава учителската си дейност и следва пътя на Солунска гимназия, която се мести в градовете [[Струмица]], [[Щип]], [[Петрич]] и [[Благоевград|Горна Джумая]].<ref>[http://www.gimnaziq-petrichbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=5&Itemid=6 Гимназия „Пейо К. Яворов“, Петрич]</ref>
| |||