Борислав Геронтиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 31:
Роден е на [[12 август]] [[1943]] г. в село [[Градище (Област Шумен)|Градище]], Шуменско. Завършва [[българска филология]] в [[Софийския университет]]. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в [[Шумен]]. Година по-късно започва работа като журналист във в. „[[Шуменска заря]]“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма [[Христо Ботев (радио)|„Христо Ботев“]] в [[БНР]], а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.<ref name="Жанет 45"/>
Носител на наградата за поезия на Съюза на българските писали за книгата „Спомен за вино“
Наградата на ЦК на ДКМС за книгата „Камбани бият“
Наградата на Съюза на българските журналисти за книгата „Кабинет на десетия етаж“
Носител на Националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“
Носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“
Геронтиев е на работа в [[БНТ]] от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2008). Два пъти е изпълнявал длъжността генерален директор на БНТ. <ref name="Дневник">Добромир Киряков, [http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2004/03/17/71862_borislav_gerontiev_-_pop_folk_arbitur_i_shef_na_bnt/ „Борислав Геронтиев – поп фолк арбитър и шеф на БНТ“], в. „Дневник“, 17 март 2004.</ref>
Ред 53:
* „Камбани бият“ (1983)
* „Кладенец в двора“ (1985)
* „Запели ми са, Латино“ (1985)
* „Песните на моя народ“ (1987,2003)
* „Ей, Маратонец“ (1988)
* „Срамът на срамничето“ (1989)
* „И става все по-страшно“ (1993)
* „Ти ли си, Оня, Който…“ (1994)
* „Между Ботев и Андрешко“ (1996)
* „Като дойдоха, дойдоха” (1998)
* „Триединство“ (2004)
* „Видовден“ (2007)
| |||